О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2614Гр. София, 10.09.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

Т. д. № 628/2025 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. З., чрез назначения му особен представител, срещу решение № 115/28.10.2024 г. по в. т. д. № 99/2024 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 24/01.03.2024 г. по т. д. № 185/2022 г. на Плевенския окръжен съд в частта за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 и сл. ТЗ, като е признато за установено, че касаторът дължи на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата 20 391,18 лв. по запис на заповед от 15.03.2018 г., с падеж – 30.04.2018 г., относно която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3386/23.07.2018 г. по ч. гр. д. 5431/2018 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излага, че обжалваното въззивно решение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора недоказано по делото е останало обследваното каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, както и размерът на вземането. Освен това се поддържа, че той следва да носи само ограничена имуществена отговорност за настъпили липси, която е била осъществена чрез направена удръжка от трудовото му възнаграждение – чл. 272 вр. чл. 210, ал. 4 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл. 211 КТ. По подробни съображения се моли решението в обжалваната част да...