Р Е Ш Е Н И Е

№ 342

Гр. София, 11.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №348/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу Решение №586/06.11.2023г., постановено по в. гр. дело №20234100500168 по описа на ОС–В.Търново, с което е потвърдено Решение №672/12.12.2022г. постановено по гр. дело №743/2022г. на РС - [населено място] за отхвърляне на иск за възстановяване на отнето по насилствен начин владение върху входа на жилищна сграда в [населено място], [улица], както и предявен в условията на евентуалност иск за възстановяване на нарушено владение върху входа на същата сграда чрез предаване на ключа от входната врата. Касаторът моли същото да бъде отменено като неправилно - като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 от ЗС. Оспорва извода му, че липсвали данни процесният имот да е владян от ищеца, което не налагало изследване на останалите предпоставки. Твърди, че владението, упражнявано върху принадлежащия дял от имота и общите части е безспорно тъй като С. С. е собственик и владее първия етаж. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществото на казуса и правилността на първоинстанционното съдебното решение единствено и само въз основа на избрани от него доказателства. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Счита, че е допуснато особено тежко нарушение на процесуалните норми, тъй като съдът не се е произнесъл в рамките на претендираната от ищеца защита и неправилно е определил нейния обем, доколкото се цели преустановяване на нарушението и възстановяване на владението върху целия недвижим имот, в т. ч. общите части като стълбище, мази, подпокривно пространство, двор.

Ответниците по касационната жалба –В. Г. В. и В. Ст. В., чрез депозирания писмен отговор, оспорват същата като неоснователна. Излагат, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът е обсъдил и съобразил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявените искове.

С определение №1259/19.03.2024г. постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал.2 ГПК с цел извършването на преценка относно допустимостта на обжалваното решение, и по-конкретно дали съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, при изложени твърдения от ищеца, че е собственик на първи етаж в къща, а ответниците, собственици на втория етаж в същата, възпрепятстват свободния му достъп /до неговото жилище и общите част/ през входната врата, и отправено искане към съда последните да бъдат осъдени да му „възстановят владението върху входа на съсобствената им жилищна сграда чрез предаване на ключ от същата входна врата“.

Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложеното касационно основание и по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

В исковата си молба, ищецът С. Д. С. излага, че с ответниците В. С. В. и В. Г. В. живеят в двуетажна жилищна сграда, като той е собственик и от 2017г. до сега живее на първия етаж, а те – на втория. Ответниците закупили жилището в края на 2021г., а в началото на 2022г. сменили входната врата на входа откъм [улица]без да му предоставят новия ключ. Признава, че към неговото жилище има допълнително изграден вход през терасата – откъм [улица], но счита, че със смяната на вратата е лишен от владение по насилствен начин. Твърди, че входът е обща част в сградата и осигурява достъп до неговия жилищен етаж и мазетата, а вратата откъм терасата/която той ползва/ е с малки размери и не отговаря на строителните норми за входна врата. Моли ответниците в условията на евентуалност – на осн. чл. 76 или чл. 75 от Закона за собствеността да бъдат осъдени да възстановят отнетото му с насилие владение върху входа на съсобствената им жилищна сграда чрез предаване на ключ от входната врата на жилищната сграда.

С обжалваното решение, въззивният съд е отхвърлил предявените искове, с посочената от ищеца, и възприета от съда правна квалификация. Достигнал е до извод, че искът по чл.76 от ЗС е неоснователен, тъй като по делото липсват данни процесният имот - спорната входна врата, да е бил владян от ищеца, поради което не се налага изследването на останалите предпоставки по чл. 76 от ЗС. Твърдяното от ищеца лишаване от осъществяваната от него фактическа власт върху имота, съдът е приел за нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС, но доколкото по делото не се установява към момента на нарушението, както и в продължение на поне 6 месеца, ищецът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерението за своене, то и този иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Извършвайки проверка за допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав приема следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата му молба, като фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част съставляват основанието на иска, а петитумът - указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Според утвърдената съдебна практика, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответният материален закон.

С оглед същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и задълженията на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право. Въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон дори във въззивната жалба да няма оплакване за нарушаването му, като извърши самостоятелна проверка на правната квалификация и определи приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск, като не е обвързан от дадената от самия ищец такава. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на основанието и петитума на иска може и следва да се направи и по-късно, тъй като всяка съдебна инстанция следи служебно за редовността на исковата молба /в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В тези случаи поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й, но съдът следва отново да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат процесуални действия по посочване на относими доказателства – съобразно уточнените искове, като действията на въззивната инстанция са съобразно задължителните указания и разяснения в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна и пред въззивната инстанция поради това, че изложените в нея и в последващите уточняващи молби обстоятелства, съставляващи основание на иска са неясно и непълно изложени, то предприетото от ищеца уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба, т. е. – когато обстоятелствата, съставляващи основанията на иска, както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани.

При така изложените съображения по основанието за допускане на касационно обжалване, при извършената служебна проверка, предвид оплакванията и доводите на касатора относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав на ВКС съобрази следното:

Ищецът в исковата си молба твърди, че ответниците, сменяйки входната врата на съсобствената жилищна сграда и непредоставяйки му ключ, са го лишили от достъпа му чрез нея до собствения му етаж и до общите части на сградата. С допълнителна молба ищецът уточнява, че входната врата на двуетажната къща е общ вход за цялата сграда, като осигурява достъп до всички помещения в нея – етажите и мазите. Твърди, че ответниците сменили входната врата, без да се допитат до него и без да му дадат ключ, като формулираното искане е да бъдат осъдени ответниците да възстановят владението върху входа на съсобствената сграда чрез предоставянето на ключ за сменената входна врата.

При тези фактически твърдения в исковата молба, се констатира несъответствие между обстоятелствената част и петитума на молбата, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 129 от ГПК съдът е следвало да даде указания на ищците за отстраняване на констатираните нередовности. Въззивният съд не е съобразил наличието на противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която се съдържат твърдения за извършване от ответниците на неоснователни действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост и формулирания петитум. Като е възприел дадената от самия ищец правна квалификация на предявените искове като такава по чл. 75 и 76 ЗС, без да даде допълнителни указания на ищеца да уточни искането си, исковата молба е останала нередовна, от което следва извод за недопустимост на въззивното решение. Тъй като всяка съдебна инстанция служебно следи за редовността на исковата молба, то въззивният съд в съответствие с разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е следвало да констатира този пропуск, след което да даде съответните указания.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като процесуално недопустимо, следва да се обезсили и делото следва да бъде върнато на окръжния съд, който следва да даде указания на ищеца за отстраняване на установената по-горе нередовност на исковата им молба за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В зависимост от изпълнението на тези указания, съдът следва да предприеме по-нататъшни съдопроизводствени действия.

Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция, – съобразно крайния изход на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение №586/06.11.2023г., постановено по възз. гр. дело №20234100500168 по описа на Окръжен съд В. Т. за 2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-гр. В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: ______________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________