О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 2601/ 09.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 1313 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Гаранционен фонд срещу определение № 155/ 14.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 434/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят считат, че доколкото съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочването на банкова сметка на ищеца, по която следва да се изпълни паричното задължение, е реквизит на съдебното решение, то когато той липсва в съдебния акт, редът за отстраняване на този пропуск е чрез допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Ответниците по частната жалба А. В. А. и Ф. И. А. я оспорват. Считат, че обжалваното определение е правилно, защото в ГПК не се съдържа норма, която да задължава съда да сочи банкова сметка на ищеца, по която ответникът да заплати присъдената сума.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред касационния съд, поради което е допустима.

За да...