Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Л. Д. С., действащ като ЕТ Ади - Л. С., гр. К., чрез процесуален пълномощник, против Решение 119/15.01.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 3466/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу

Ревизионен акт /РА/ 161201919/04.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис Кърджали, потвърден с решение 1233/19.09.2012 г. на Директора на Д. О. и управление на изпълнението - гр. П. при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на данъчно задълженото лице са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 2 769,80лв., ведно с лихва от 2 112,35лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60лв. и лихва за забава от 926,99лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът не е анализирал всички ангажирани доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до необоснования извод, че разходи, които са осъществени през 2003 и 2004 год. следва да се включат в паричните потоци за 2005 и 2006 год. Сочи, че не е обсъдено заключението на вещото лице по проведената в ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната стойност на разходите за имота, в което се съдържат констатации, основани на предположения, но не и на представените актове и протоколи. Намира, че изводите на експерта по проведената СТЕ необосновано не са кредитирани от съда, в следствие на което са формирани незаконосъобразни заключения. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови...