Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Групо Г56 България ООД, гр. С. срещу Решение 7714/ 09.12.2013 год., постановено по адм. дело 6530/2011 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ 1005889 от 11.12.2010год., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 825 от 18.05.2011г. на Директора на Д. О. и управление на изпълнението, гр. С. при ЦУ на НАП,в частта, с която на ревизираното лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ Л. П. - К. Г. и Л. П. ЕООД, МТМ Г. Б. ЕООД, 50 Р. Б. ЕООД за д. периоди м.05-м.12.2008 год., м. 04, м.05, м.07- м.12.2009 год. и м. 02-м.05. 2010г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи, аргументирани с цитираната практика на СЕС. Намира, че при констатираното внасяне на данъка от доставчиците не би могло да се приеме, че е налице данъчна измама или злоупотреба, поради което отказът на органа по приходите да признае правото му на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. По същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник в о. с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната...