Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк.М. Д., надлежно, упълномощена, против решение 7446 от 29.11.2013г., постановено от Административен съд - София по адм. д. 4206/2013 г. , в частта с която е отменено
УП относно удържаните суми по СЕПП и НР1. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че прихващанията, представляващи санкции наложени за бъдещ период с УП не са включени в сумата за която е издаден АУПДВ., поради което същите остават дължими, независимо, че АУПДВ е отменен. Излагат се съображения, че съгласно европейското законодателство, наложенвите санкции за бъдещ период подлежат на събиране/прихващане през следващите три календарни години след календарната година, в която е било открито несъответствието, след което се погасяват по давност. Касационният жалбоподател заявява, че съдът не е съобразил така поддържаните доводи и доказателствата в тяхната съвкупност и е постановил неправилно решение, което подлежи на отменяване. М. В. административен съд да отмени решението, в обжалваната му част.
Ответникът - К. И. С. от с. Г. село, община О., чрез адвоката си повереник Моренов, оспорва касационната жалба, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според участващия по делото прокурор съдът не обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател и, че ако бе сторил това би достигнал до извод за необходимостта от приложението на чл. 171 ал.2 и ал. 4 от АПК. Счита, че спорният въпрос за наложените санкции за бъдещ период не е изяснен, а извода за отпаднало основание на разпореденото прихващане е неправилен тъй като е изведен без да са обсъдени всички доводи и доказателства по делото. Счита, че основания за приспадане от оторизираната сума би могло да бъдат и нови санкции, каквито данни за налагане се съдържат в документите по делото, но не са обсъдени от съда. Съдът неправилно приел, че не се установяват основания за прихващане.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационна жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение
е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., изх.02-250-6500/88 от 18.02.2013 г. идадено от изпълнителния директор на ДФЗ - РА ,в частта, с която
са наложени санкции за бъдещ период от суми по СЕПП и НР1
- 2 860,93 лв. за кампания 2009 г. и 3 101,08 лв. за кампания 2010 г.
За да достигне до този резултат Административен съд - София-град е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на изискванията на закона, изразяващи се в липса на изложени фактически основания, чрез които да се установи причината за извършеното прихващане, както и при липса на материалноправни предпоставки, тъй като от приетите по делото доказателства било установено, че прихващането е разпоредено на отпаднало основание. С влезли в сила съдебни решения по адм. д.116/11 г. на АС-Търговище и адм. д.2877/12 г. на АССГ, АУПДВ 01-6500/24684 от 14.04.2011 г. относим за кампания 2009 г. и УП 02-250-6500/4540 от 12.02.2010 г., относимо за кампания 2010 г., са отменени. С решението си ссъдил ДФ"Земеделие"-РА да заплати на жалбоподателя Сеидов 442 лв. разноски.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводснвените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на К. И. С. срещу УП изх.02-250-6500/88 от 18.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-РА. Жалбата е оставена без движение с указания за уточняване на предмета на оспорване. С молба, вх.12737 от 08.05.2013 г. жалбоподателят е уточнил предмета на оспорване като е заявил, че оспорва УП в частта, с която са удържани суми по СЕПП и НР1, което е отразено в таблица 2 на стр. 8 от УП, и в частта му, с която са направени намаления в плащанията по СЕПП в размер на 2103,52 лв. и по НР1 в размер на 2387,44лв., поради констатирани недопустими площи в общ размер на 3,13 ха / и по двете мерки/ в БЗС 17230-121-1-1 и 31262-26-14-11, както и в частта, с която са направени намаления в плащанията по СНДП в размер на 456,30 лв., поради констатирани недопустими площи в общ размер на 2,99 ха в БЗС 31262-26-14-11.
За установяване твърденията в жалбата съдът назначил експертиза със задача да провери констатациите в УП относно недопустими площи по визираните в УП БЗС, респ. установяване размера на разпоредените намаления и за това как са определени санкциите, по какви конкретни причини са удържани пълно или частично оторизираните суми. Назначеното вещо лице е отговорила на първата от поставените задачи относно направените намаления на субсидиите по трите мерки като резултат от установени недопустими площи за подпомагане. По втората задача относно наложените санкции и разпореденото прихващане е заявило, че не е компетентно да изпълни задачата. В резултат на прието заключение съдът заключил, че намаленията в плащанията по СЕПП, СНДП е НР1са съответни на закона, защото административният орган правилно е определил недопустимите площи за подпомагане, респ. размера на следващото се намаление на плащанията по съответните схеми и мерки за директни плащания за 2011 г. и в тази част отхвърлил жалбата.
Относно основателността на жалбата срещу разпореденото прихващане поради наложени санкции от предходни периоди /2009г и 2010 г./ съдът зачел силата на пресъдено нещо на: 1/
решение от 07.11.2011 г. по адмд.116/2011г. на АС-Търговище, оставено в сила от ВАС с решение от 11.04.2012 г. по адм. д.15235/2011 г., с което е отменен Акт за установявъне на публично държавно вземане 01-6500/24684 от 14.04.2011 г. С акта е било разпоредено принудително събиране на недължимо платени суми за кампания 2009 г., в размер на 4819,09 лв., по НР1 и 3635,35 лв. по СЕПП, поради установяване на 22,4 ха недопустими площи за подпомагане ; 2/
на решение от 06.07.2012 г. по адм. д.2877/12 г. на АССГ, оставено в сила с решение на ВАС от 23.04.2013 г. по адм. д.11259/12 г., с което е било отменено Уведомително писмо 02-250-6500/4540 от 12.10.12011 г., с което е било отказано плащане на субсидии по СЕПП-4099,81 лв., по СНДП-1495,17 лв. и по НР1-4812,21 лв. и са наложени санкции за бъдещ период 1425,15 лв. по СЕПП, на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г и 1 671,93 лв по НР1, на основание чл. 16 от Регламент 1975/2009 г. на Комисията /общо 3101,08 лв./. От решението не става ясно какъв е размера на недопустимите площи и за кои от парцелите е установено основанието за отказ.
В резултат на приетото направил заключение, че липсва основание за прихващане тъй като АУПДВ и УП са отменени. В мотивите на съдебното решение не се съдържат конкретни съображения досежно това съответни ли са наложените санкции на тези разпоредени по отмененото УП за кампания 2010 г. , както и на отказаната субсидия за 2009 г. по отменеия АУПДВ за кампания 2009 г. независимо от направените доводи от ответната страна и доказателства за несъотвествие на сумите като размер в отменените АУПДВ и УП, както и доказателства за дерегистриране на дълга по отменения АУПДВ и наредената повторно санкция/прихващане, на 08.06.2012 г., сума на дълга на бенефициента от плащанията по смеха СЕПП/3 302,76 лв./ и НР1 /2 909,99 лв/. В предвид на на направените доводи в този смисъл от ответната страна и разминавания в размера на разпоредените сямеи за прихващане по отменените АУПДВ и УП с тези по оспореното УП, предмет на разглеждане в настоящето производство, съдът е бил длъжен да изследва основанията за прихващане. Процесуалният представител на ДФЗ-РА поддържа тези доводи и в касационната си жалба като твърди, че прихващането не е обвързано с размера на установеното публично държавно вземане по АУПДВ.
В предвид на навадените доводи и даните от административната преписка съдът е бил длъжен да изследва основанията за наложените санкции в оспореното писмо, като установи дали те не представляват нови такива, различни от отменените със съдебното решение. Основания за това съдът черпи от чл. 58 на Регламент /ЕО/ 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. и чл. 51 от Регламент на Комисията /ЕО/ 796/2004 г. /последният приложим за СЕПП и НР1, при наличие на наддеклариани площи/. Разпоредбите предвиждат възможност за налагане на санкции да бъдещ период, три календарни години, след календарната година, в която е било открито несъответствието. В предвид доводите на касатора, че прихващането не кореспондира със сумите по отменения АУПДВ / 2009 г./ и в предвид на това, че същите не съответстват по размер на тези наложени по отменото УП за кампания 2010 г. съдът е бил длъжен да упражни задължението си и визираната в закона възможност служебно да назначи вещо лице, което компетентно да изпълни задачата за установяване на основанията за налагане на санкциите, за които е разпоредено прихващане, както и техния размер. Това му задължение се предпоставя и от заявената от вещото лице липса на компетентност да отговори на поставената в този смисъл задача, възложена му с определение от 10.05.2013 г.
Освен това съдът не е обсъдил в съвкупност представените доказателства представени от касатора-извлечение от СЕБРА, ведно с хронологичен опис-сечение за платени от ДФ"З" суми за периода от 11.06-2013 г. до 19.08.2013 г. по директни плащания на площ; писмо на МЗХ вх. 02-0409/3554 от 09.12.2010 г., както писмо изх.11-400/21.11.2013 г. Последното е приобщено към доказателствата по делото, без да е било обсъдено в мотивите. Върху също е поставена резолюция от съдията "без уважение, представено от вл.".
В предвид на констатираните несъответствия на относими за процеса факти в представените по делото доказателства и решения на съда, и в предвид доводите на касатора в този смисъл, изводите за отпаднали основания за направените прехващания са направени без изчерпване на възможностите за събиране на доказателства.
При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на административния акт в отменената му част.. Наличието им е основание по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане съдът следва да обсъди и представените пред касационната инстанция писмени доказателства; да укаже на административния орган, че не сочи доказателства относно основанията за наложените санкции вкл. разпореденото прихващане и да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата и едва след изясняване на делото от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора.
При този изход на делото въпросът относно разноските следва да бъде решени от административния съд при новото му разглеждане съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 7446 от 29.11.2013г., постановено от Административен съд - София по адм. д. 4206/2013 г.
,
в частта с която е
отменено УП относно удържаните суми по СЕПП и НР1.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П./п/ Е. Г.
Й.К.