О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4035

гр. София, 04.09.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 160 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. Р. , представляван от адвокат Б., срещу решение № 208 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 14/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение № 478/23.10.2023 г. на Районен съд-Монтана, постановено по гр. дело № 2853 / 2022 г. в обжалваната част, с която е допусната до делба сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на сградата- [населено място], [улица] , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при квоти на съсобственост по 1/6 ид. ч. за В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й. М. и 3/6 ид. ч. за Б. М. Р. и в частта, с която съдът е отменил частично, на осн. чл. 537, ал.2, изр. второ от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 157, том VI, рег. № 8454, дело № 624, по описа на Н. В. Т. с който В. Д. Н. е призната за собственик на сграда с идентификатор *** за повече от 1/6 ид. ч. от имота, като вместо това съдът е отхвърлил иска за делба на описаната сграда.

Касационният жалбоподател Б. М. Р., представляван от адв. Б., моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Монтана до касация, като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като сграда с идентификатор *** е допусната до делба и в тази част решението на съда е влязло в сила. В тази сграда е включена част от старата постройка в имота. Според жалбоподателя, след като за част от старата сграда е влязло в сила решение, че е съсобствена и същата е допусната до делба, като изследва въпроса за собствеността на източната постройка, въззивният съд се произнася по въпрос, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Според касатора въззивният съд е следвало да съобрази влязлото в сила решение и да приеме, че източната пристройка е съсобствена на страните, при същото съотношение, което е установено за старата къща. Поддържа по същество, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е тълкувал сделката по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №13 от 18.10.1994 г. и неправилно е приложил чл.20 от ЗЗД. Поддържа още, че източната пристройка, която според страната е предмет на сделката по нотариален акт от 1994 г., не е самостоятелен обект на право на собственост, поради което договорът за покупко-продажба е частично нищожен.Счита, че в нарушение на процесуалния закон съдът не се е произнесъл по това възражение на страната. Поддържа, че източната пристройка следва да бъде допусната до делба като съсобствена между страните при квотите на съсобственост, при които е допусната до делба съществуващата жилищна сграда, тъй като е прикрепена към нея като към главна вещ. Поддържа, че съдът е бил длъжен да се произнесе в мотивите си по възражението за нищожност, дори и да не е бил сезиран с него надлежно по аргумент от ТР № 1/2022 г. по т. д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва изводите на въззивната инстанция за придобиване на имота по давност като неправилни и в противоречие с ТР № 1/2012 г. по т. д. 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че съдът не е мотивирал откога в полза на ищците тече давност и с какви действия са демонстрирали своето владение спрямо своя сънаследник. Поддържа още, че ищците се позовават на собственост по силата на покупко-продажба, поради което е недопустимо да твърдят и второ придобивно основание. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е изложил мотиви защо не приема заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Поддържа още, че решението е необосновано.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на решението до касация. Счита, че решението е недопустимо, поради несъобразена СПН. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Представлява ли нарушение на материалноправна разпоредба - чл. 20 ЗЗД, обстоятелството, че при тълкуване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, съдът не анализира съществените елементи на договора и уговорките на страните, а единствено несъществените такива, какъвто е приложен документ - скица, при изповядване на сделката?

Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 482/30.05.2012 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС, решение № 1597 от 08.01 1997 г., V г о. на ВС, решение №60080 от 13.09 2021 г. по гр. д № 4724 / 2019 г. на Върховен касационен съд.

Касаторът поддържа, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор като се държи сметка за целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящето производство един от спорните въпроси бил за предмета на сделката, обективирана в нотариален акт от 1994 г. , а въззивният съд изобщо не подложил на тълкуване волята на страните и в частност уговорките на страните по отношение на предмета на договора. Въззивният съд обърнал внимание само на един документ – скица, представена при изповядване на сделката.

2.Предвид правната възможност на въззивния съд да не възприеме заключението на вещото лице по приета съдебна експертиза, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си и да изложи причините, поради които отхвърля заключението?

Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 50062 от 21.06 2023 г. по гр. д № 3284 / 2022 г. на ВКС, II г. о. , решение № 50065 от 16 05.2023 г. по гр. д. № 2337/2022 г. на ВКС. ІІІ г. о. , решение № 24 от 23.04 2020 г. по т. д № 437 / 2019 г. на ВКС I ТО; решение № 58 от 13.02 2012 г. по гр д. № 408/2010 г. на Върховен касационен съд.

Според касатора, практиката на ВКС изисква заключението на експертизата да се преценява съобразно всички доказателства по делото. Ако не кредитира заключението, съдът трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до своите изводи, като това следва да става чрез ясни, разбираеми и непротиворечиви обяснения и мотиви, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните. Жалбоподателят поддържа, че по настоящото дело съдът лаконично е отхвърлил заключението на вещото лице, без да сочи начина, по който формира своите изводи.

3.Допустимо ли е страната, която твърди, че е собственик на недвижимия имот на основание покупко - продажба, чрез възражение да въвежда второ основание, на което счита, че е придобила същия този имот и съдът да признава страната за собственик и на двете придобивни основания?

Твърди, че съдебният състав се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 172 от 12.10.2016 г. по гр. д. № 1424/2016 г. на ВКС, решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г. на ВКС, решение № 50160 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 504 / 2022 г. на Върховен касационен съд.

Съдебната практика единодушно приема, че правото на собственост върху дадена вещ може да бъде придобита по давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин.

Твърди още, че решението е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, в частта, в която се приема, че процесният имот е придобит от ищците по давност.

Твърди и противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение N 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

В общ писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й. М., представлявани от адвокат Б., поддържат, че не следва обжалваното решение да се допуска до касация, че касационната жалба е неоснователна, а решението - правилно. Ответниците оспорват въззивното решение да е недопустимо, поради наличие на сила на пресъдено нещо. Поддържат, че съдът правилно, подробно е тълкувал волята на страните по договора за покупко - продажба. Поддържат, че съдът е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, както и че решението не противоречи на цитираните от жалбоподателя тълкувателни решения. Молят решението на Окръжен съд - Монтана да не бъде допускано до касация. Претендират направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима за разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Районен съд –Монтана е бил сезиран с искова молба от В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й. М. против Б. М. Р. за делба за описано имущество, останало в тяхна съсобственост по наследство от М. М. Р..

Ищците са заявили, че са съсобственици с ответника на имоти, представляващи

1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***- апартамент в [населено място]

2. урегулиран поземлен имот № ***, планоснимачен № *** в квартал ***, по плана на [населено място]

3. урегулиран поземлен имот № ***, планоснимачен № *** , в квартал ***, по плана на [населено място], ЕКАТТЕ ***, [община]

4. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с адрес [населено място], ул.,,В. Т. №21 , целият с площ 393 кв. м.

5. сграда с идентификатор *** в [населено място], разположена в имота, описан в т.4

6. сграда с идентификатор *** в [населено място],застроена в имота описан в т.4 , с площ 71 кв. м., с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.

Твърдяли са, че съгласно Нотариален акт № 13, том V, дело 1436 от 1994 г. на Районен съд - Монтана наследодателката М. М. Р. е продала на В. Д. Н. 100/385 идеални части от дворно място, образуващо имот пл. №***, включен в парцел ***, квартал *** по регулационния план на [населено място], сега поземлен имот с идентификатор ***, заедно с югоизточната част от находящата се в същия имот масивна жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно жилище с площ от 38,84 кв. м. Също така са твърдяли, че имот – сграда с идентификатор ***, застроена в същият имот по т.4 с площ от 68 кв. м е тяхна индивидуална собственост и не подлежи на делба.

Ответникът не е оспорил иска за делба, но е поискал до делба да бъде допуснат и имота с идентификатор *** и той е бил включен в делбената маса от съда като имот № 7.

С писмените си бележки ответникът е навел възражение за частична нищожност на нотариален акт № 13 от 18.10.1994г, поради невъзможност на предмета, в частта, с която М. Р. прехвърля на В. Н. югоизточната част от находящата се в имота масивна жилищна сграда.

Районният съд допуска до делба всички седем имота, като е приел, че нотариалният акт от 1994 г. е нищожен и че източната пристройка не представлява самостоятелен обект на права .

Решението на Районен съд - Монтана е обжалвано от В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й. М. само в частта, касаеща имот №***- сграда с идентификатор ***.

Въззивният съд е посочил в своето решение, че не възприема извода на районния съд, че нотариален акт № 157, том VI, рег. № 8454, дело № 624, по описа на Н. В. Т. с който е прехвърлена собствеността върху югоизточната част от сграда, има невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД , поради което сделката е нищожна.

Въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на М. М. Р., починала на 23.01.2018 г.

По отношение на предмета на сделката, обективирана в нотариален акт № 13 от 1994 г. - 100/385 идеални части от дворно място, образуващо имот пл. №***, включен в парцел ***, квартал *** по регулационния план на [населено място], сега поземлен имот с идентификатор ***, заедно с югоизточната част от находящата се в същия имот масивна жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно жилище с площ от 38,84 кв. м., както и прилежащото към същото жилище избено помещение- съдът е приел, че в имота първоначално е съществувала сграда/старата сграда/ която е била собственост на наследодателката М. М. А.. Тази сграда е била нанесена на кадастралния план от 1977 година. През 1978/1979 година към съществуващата сграда е била изградена пристройка от западната страна на къщата, към двора, за която е представен одобрен на 19.09.1979 година проект. По този проект пристройката е била с площ 40 кв. м. и се състои от антре, спалня, баня, кухня и мазе в приземния етаж. Западната пристройка представлявала самостоятелен обект по смисъла на т. 1 от §1 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър и на изискванията на чл. 40 от ЗУТ. Западната пристройка била нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ***. Тази сграда била в режим на търпимост, като по отношение на нея било издадено Удостоверение за търпимост № 36/20.08.2021 г. Източната пристройка била изградена през 1993 г., като същата е била узаконена на 31.03.1998 г. с акт за установяване № 15, в който било отразена годината на построяване 1993 г. Тази нова сграда била включена в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. с идентификатор ***. При така установеното съдът е приел, че с НА от 1994 г. била прехвърлена старата сграда . До този извод съдът е достигнал, тъй като в плана от 1990 година била нанесената сграда, в която към площта на съществуващата стара сграда е отразена площта само на западната пристройка. Приел е, че в тази сграда са били обособени две жилища. Посочил, че не възприема извода на вещото лице за това, кой имот е описан в нотариалния акт, тъй като този извод не се подкрепял ито останалите доказателства по делото. Приел е, че източната пристройка е включена в кадастралния план на града през 2000 г. и не е била включена към момента на изповядване на сделката. Приел е, че като приложение към нотариалния акт е посочена и скица на имота и след като новопостроената източна пристройка не е нанесена на плана, няма как да бъде издадена и скица, в която тя да е описана. Приел е извод, че в действителност е прехвърлена именно старата къща, която безспорно е била самостоятелно жилище към момента на сделката. Приел е за установено, че към момента на започване на строежа на източната постройка не било налице съгласие от страна на М. Р., поради което източната пристройка имала характера на вещ, която била прикрепена по такъв начин към главната вещ - съществуващата жилищна сграда, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. По аргумент от чл. 97 от ЗС собственикът на главната вещ е придобил правото на собственост и върху присъединената част, т. е. ищцата В. Д. Н. е станала собственик и на пристройката. Предвид тези мотиви е приел, че процесната сграда не е съсобствена между страните, поради което и следвало да бъде изключена от делбената маса. Като отделно основание за отхвърляне на иска за делба съдът е приел, че процесната сграда с идентификатор *** е придобита от ищците и на основание давностно владение.

Предвид гореизложените мотиви въззивният състав е приел извод за неправилност на решението в обжалваната част, поради което отменил същото и отхвърлил иска за делба за спорната сграда.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Допускането до касация на обжалвано въззивно решение е в зависимост от доказването на предпоставки за селекция на касационната жалба. За наличието на част от тези предпоставки - посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационният състав следи служебно. За останалите предпоставки за допускане на въззивно решение до касация, посочени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационната инстанция, проверява в рамките и съответно на сезирането от страна на касатора. Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и приложението на закона, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо с решението си съдът да се е произнесъл по правен въпрос, такъв който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, в противоречие със задължителната практика на ВС, ВКС, КС, СЕС или по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде допусната до касация, подадената касационна жалба следва жалбоподателят да е посочил конкретния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Формулираният от касаторът правен въпрос може да е материалноправен или процесуалноправен, но следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, без да има за предмет правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да бъде селектирана касационната жалба и решението да бъде допуснато до касация е необходимо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Неоснователно е оплакването за недопустимост на постановеното съдебно решение, поради несъобравязане на сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. и същото влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Следователно, силата на пресъдено нещо, на която се позовава касаторът, представлява забрана за пререшаемост на разрешен съдебно правен спор, като нейния предмет съвпада с предмета на делото.

По делото предмет на делба са отделни обекти на право на собственост и произнасянето на съда по един от тях не може да обвърже произнасянето по други, отделни обекти на съсобствеността. Произнасянето на съда относно правата в съсобствеността, при които е допусната делбата на сграда с идентификатор *** не могат да обвързват произнасянето по друг самостоятелен обект на собственост, какъвто е този с идентификатор ***, дори и да се приеме, че съществувала стара къща е включена и в двата обекта на собственост. В този случай старата къща би се явила разделена и част от двата отделни сега самостоятелни обекта на права. Произнасянето на съда за това дали съществува съсобственост и при какви квоти за един от тези отделни обекти на права няма как да е обвързващо по отношение на другия самостоятелен обект. Липсата на идентичност в предмета на произнасяне на съда при допускане на делба на различни, отделни обекти на права, прави неоснователно позоваването на съделител на силата на пресъдено нещо относно правата, при които е допуснат до делба един имот, при произнасянето за друг имот.

С оглед изложените мотиви касационният състав приема извод, че не се установява твърдяната от касационния жалбоподател пряка предпоставка за допускане на въззивното решение до касация, а именно не се установява евентуална недопустимост на решението на Окръжен съд - Монтана.

Първият поставен от касаторът въпрос/ Представлява ли нарушение на материалноправна разпоредба - чл. 20 ЗЗД, обстоятелството, че при тълкуване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, съдът не анализира съществените елементи на договора и уговорките на страните, а единствено несъществените такива, какъвто е приложен документ - скица, при изповядване на сделката?/ не може да послужи за основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на условията за формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Този въпрос е предпоставен от твърдението на касатора, че съдът е тълкувал оспорен договор, представен като доказателство по делото, при съобразяване само на несъществени елементи на същия. За проверката на верността на тази предпоставка, при която е поставен въпроса, следва да се съобразяват представени по делото доказателства, което е недопустимо във фазата по селекция на касационната жалба.

Разгледан в контекста на задълженията на съда при тълкуване волята на съконтрахентите, изразена в представен по делото писмен договор следва да се отбележи, че е налице трайна практика на ВКС /решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 482 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2010 г., I г. о.; решение № 102/01.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50254/2016 г., ІV г. о.; решение № 162 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 10/2018 г., I г. о. и решение № 60229 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2020 г., I. г. о. и много други /, съгласно която се приема, че на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, пораждат спор между страните за действителното им съдържание. Тълкуването се осъществява по посочените в чл. 20 ЗЗД критерии. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти. В същият смисъл е и съдебната практика, цитирана от жалбоподателя. Тази практика изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. Тълкувайки представения по делото договор, обективиран в нотариален акт №13, н. д. № 1436/ 1994 г. въззивният състав изцяло се е съобразил с цитираната практиката. Съдът е извел общата воля на страните като е направил не само формално тълкуване на изразеното, но е съобразил и всички други установени по делото доказателства, относими към изясняването на изразената воля в договора. С нотариалния акт от 1994 г. е прехвърлено правото на собственост върху 100/385 ид. ч. от дворното място и югоизточната част на находящата се в имота масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище и прилежащато към това жилище избено помещение. На тълкуване е подлежало коя част от изградените постройки в имота е прехвърлена с посочената сделка. За да изясни изразената воля съдът е съобразил установеното по делото, че към момента на сделката 1994 г. в дворното място е имало съществуващи две самостоятелни постройки със статут на самостоятелно жилище, каквото е описано да е прехвърлено - западната – съществуваща в режим на търпимост, и старата постройка, намираща се в източната част на имота, която съобразно изслушаното СТЕ е била самостоятелен обект на собственост, заедно с намиращото се под нея избено помещение, с обособен санитален възел. Към 1994 г. вещото лице е установило, че в имота не е имало друг самостоятелен обект на права, поради което следва да се приеме, че обект на прехвърляне от М. Р. на В. Н. е била именно съществуващата стара сграда. Като допълнителен аргумент, в подкрепа на своите изводи съдът е анализирал представените към сделката и описани в нотариалния акт като приложения документи. Един от тези документи - скица - предполага нанасяне на прехвърления имот в кадастъра, а както се установява по делото, към 1994 г., нанесени в кадастралната карта са само старата постройка и западната пристройка. За да установи действителната воля на страните по сделката и да направи своите изводи, въззивният съд изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и практиката по нейното приложение. Тълкувал е използваните от страните изрази не само буквално, но е търсил и целта на сделката - валидно прехвърляне на право на собственост върху дворно място и сграда, съобразил е доказателства, установяващи съществуващото към момента на сделката състояние в имота, съобразил е и е направил съответни изводи от представените от страните по сделката документи за нейното сключване. Тълкуването на волята на страните, изразена в нотариален акт от 1994 г., извършено от въззивният съд, е съобразено с всички относими към този процес доказателства по делото и отговаря на изискванията на чл.20 от ЗЗД, както и създадената практика по приложението на тази разпоредба.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че така поставеният въпрос не покрива специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд - Монтана.

Вторият поставен въпрос / Предвид правната възможност на въззивния съд да не възприеме заключението на вещото лице по приета съдебна експертиза, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си и да изложи причините, поради които отхвърля заключението?/ не е разрешен от съда в противоречие със съществуващата практика по поставения въпрос.

Съгласно установената от Върховния касационен съдебна практика,/например решение № 50201 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2021 г., IV г. о., решение № 129/08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г., ІІІ г. о., с цитираните в него решения/, предмет на доказване с назначените експертизи са фактите и обстоятелствата, както и причинно-следствените връзки между тях, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. – чл. 195, ал. 1 ГПК. Вещото лице подпомага съдията, като изяснява въпроси по доказването, за които притежава необходимите специални знания. Правните изводи във връзка с приложението на закона относно установените факти и обстоятелства са от компетентността на решаващия съд, който преценява и обсъжда приетите заключения заедно с другите доказателства по делото, като излага съображения. Съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него. Обсъждайки събраните доказателства, при съобразяване на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, кои доказателства кредитира и кои-не, като посочи основанията за това. В този смисъл е установената съдебна практика решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., I. г. о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. o.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., I. г. о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г., II г. о. , в това число и практиката, цитирана от касатора.

В случая въззивният съд не е действал в противоречие с така дадените правни разрешения. Въззивният съд не е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в частта, в която вещото лице е дало становище кой имот е описан в нотариалния акт от 1994 г. и съдът е посочил защо не кредитира в тази част експертизата, а именно, защото изводите на експерта не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Мотивирайки извод защо приема, че предмет на посочената сделка е съществувалата стара къща, съдът е изложил мотиви защо не е обосновано и съответно – защо не кредитира заключението на вещото лице. Следва да се посочи още, че вещото лице както изрично е посочило е дало заключение от техническа гледна точка, съобразно своята специалност. Изводът, какъв е предмета на една сделка, е правен и съответно като такъв направения извод от съда е обосноват и мотивиран.

Поради изложеното следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация.

Третият поставен въпрос / Допустимо ли е страната, която твърди, че е собственик на недвижимия имот на основание покупко - продажба, чрез възражение да въвежда второ основание, на което счита, че е придобила същия този имот и съдът да признава страната за собственик и на двете придобивни основания?/ също не дава основание за допускане на решението до касационна проверка.

Развитите от съда мотиви за придобиване на спорния имот по давност са допълнителни, а решаващите мотиви на съда са относно придобиването на правото на собственост върху източната постройка като вещ, прикрепена към старата сграда, собственост на В. Н.. Даването на отговор на поставения правен въпрос няма значение за крайните изводи, възприети от въззивната инстанция, поради което въпросът не се явява обуславящ.

Независимо от това, следва да се посочи, че отговор на въпроса се съдържа в мотивите на ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които при посочването на ново основание на иска за собственост наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното основание се стига до обективно съединяване /кумулативно или евентуално/ на два иска: искът за собственост, предявен на заявеното в исковата молба основание и искът за собственост, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно съединяване е допустимо, тъй като са налице както посочените в чл.210 ГПК предпоставки за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство, така и предпоставките по чл.214, ал.1 ГПК за допустимост на изменението на иска: обективно съединените искове са насочени срещу един и същ ответник, подсъдни са на един и същ съд, подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство и при предявяването на втория иск се променя само основанието, но не и петитума на иска. С оглед заявените обстоятелства от ищеца съдът следва да прецени дали исковете са предявени при кумулативно или при евентуално съединяване . В случая, видно от заявеното в о. с.з. на 28.03.2023 г., твърдението за придобиване по давност на източната постройка, поддържано от ищците е заявено под евентуалност. Така наведеното ново придобивно основание следва да се разглежда при отхвърляне на първоначално заявеното и с оглед цитираното тълкувателно решение е допустимо такова обективно съединяване на искове.

С оглед изложеното следва да се приеме, че поставеният въпрос не дава основание за селектиране на касационната жалба по реда на чл.280, ал.1 от ГПК.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 14/2024 г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба на Б. М. Р..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: