Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. К., действаща в производството като ЕТ с фирма "Е. Р. Е.", със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. "Батак" 6, срещу решение 257 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело 59/2013 г. по описа на Административен съд (АС) Кюстендил.
По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане в полза на жалбоподателя на съдебните разноски.
Ответникът "Т. М." АД, гр. С. (с предишно фирмено наименование "Б. Т." АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., район Средец, ул. "Г. И." 62, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.
Останалите ответници кметът на община Д. и "Елиза 1999" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., район Централен, ул. "Козлодуй" 1, не изразяват становище по касационното оспорване.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на ЕТ "Е. Р. Е." срещу заповед 2546/28.12.2012 г. на кмета на община Д., с която е обявено класирането на кандидатите и "Елиза 1999" ЕООД е определено за спечелило конкурса за отдаване под наем на части от общински недвижими имоти 21 броя терени, всеки с площ от 6 кв. м, представляващи тротоари и улични платна публична общинска собственост за разполагане на съоръжения за продажба на тютюневи изделия, печатни издания и дребни пакетирани стоки по идеен проект, за петна 4, 5, 13, 14. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на едноличния търговец срещу горепосочената заповед, в частта й относно обявеното класиране и определянето на "Елиза 1999" ЕООД за спечелил конкурса кандидат за останалите петна - 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и е прекратил производството по делото в тази му част.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо само по отношение на частта от заповед 2546 от 28.12.2012 г. на кмета на община Д., с която е обявено класирането на първо място на един от участниците в конкурса относно петната, за които жалбоподателят е направил предложения, а именно: петна с 4, 5, 13, 14. В останалата му част досежно петна под номера 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, оспорването е счетено за недопустимо поради липса на правен интерес у жалбоподателя да оспорва резултатите от конкурса за обектите, за които не е подал предложения и не е заявил участие в конкурсната процедура. Така констатираното отсъствие на активна процесуална легитимация е обусловило частичното прекратяване на производството.
По съществото на спора съдът е заключил, че оспорената заповед е акт на компетентен орган, издаден в предвидените от закона писмена форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми.
От фактическа страна по делото е установено, че конкурсната процедура за отдаване под наем на части от 21 броя общински недвижими имоти е започнала въз основа на решение 153 от 23.11.2012 г. на Общински съвет (ОбС) - Дупница и е проведена от кмета, съобразно изричното му оправомощаване от общинския съвет. Конкурсът е обявен на 10.12.2012 г. на интернет страницата на общината и във вестник "Вяра" на 11.12.2012 г. Същият е проведен на 21.12.2012 г. В срока за подаване на заявления такива са постъпили от "Елиза 1999" ЕООД и от "Б. Т." АД за всички 21 петна, и от ЕТ "Е. Р. Е." за четири петна (под 4, 5, 13 и 14). Предложенията са разгледани от конкурсна комисия в заседание с открита и закрита фаза, като резултатите от допускането, оценяването и класирането на кандидатите са обективирани в протокол от 21.12.2012 г. До участие в конкурса са допуснати и тримата кандидати. Предложенията им са оценени за всеки един от имотите по заложените критерии. Въз основа на направената от комисията оценка с предложение за класирането на участниците, кметът на община Д. е издал процесната заповед за избор на участника с най-висока комплексна оценка, който да стопанисва общинските имоти по предмета на проведения конкурс.
При извършената проверка на законосъобразността на обжалваната заповед съдът е приел, че е спазен 10-дневния срок по чл. 77, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от общински съвет Дупница (НРПУРОИ/Наредбата), предвиден като най-ранният, в който може да се проведе конкурса, считано от публикацията на обявяването му. Счел е, че неспазването на този срок спрямо деня на публикацията на обявлението в местния вестник не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. нормата на чл. 77, ал. 2 от Наредбата не поставя условие това да е обявлението в съответното печатно издание. Според съда достатъчно за спазване на посоченото изискване е изтичане на 10-дневния срок от първата публикация, която в случая е осъществена на сайта на община Д. в интернет, а с извършената публикация в едно печатно издание (вестник) е изпълнено задължението по чл. 76, ал. 5 от Наредбата.
За неотносимо към спора е преценено оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от Наредбата, изискваща заверяване на ценовите предложения с подписите на всички членове на комисията, т. к. това изискване касае друга процедура търг. Наведен е извод, че определеният 10-годишен срок за отдаване под наем на терените не противоречи на закона - чл. 14, ал. 7 ЗОбС, като преценката за неговата продължителност е в компетенциите на органа, упражняващ правомощията на собственика, в случая - общинският съвет и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е счел, че заложеното конкурсно условие за авансово и еднократно заплащане на община Д. на цялата наемна цена за целия срок на договора при сключването му, не сочи на незаконосъобразност на атакуваната заповед, нито прикрива договор за продажба на идеални части от имоти публична общинска собственост или учредяване на вещно право на ползване върху тях. Посочил е, че в условията на договора за отдаване под наем на общинските терени публична общинска собственост не се съдържа нито един от съществените елементи на договора за продажба или вещно право на ползване. Акцентирайки на разликата между вещното право на ползване и правото на ползване на дадена вещ като облигационно право, произтичащо за наемателя от сключен договор за наем, първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложим принципа за свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД при ненарушаване повелителните правила на закона и добрите нрави. Обосновал е извод, че основното задължение на наемателя е да заплати уговорената наемна цена, като в ЗОбС и в приложимата общинска наредба не са налице специални разпоредби, въвеждащи ограничителни условия относно уговаряне начина на плащане на наемната цена, поради което и съобразно приложимостта на чл. 9 ЗЗД процесната заповед не противоречи на материалния закон. Според съда поставените от организатора на конкурса условия към участниците за представяне на идеен проект на съоръженията за продажба на тютюневите изделия, печатни издания и дребни пакетирани стоки, за откриването на нови работни места и за подпомагане дейността на община Д. са специфични изисквания по смисъла на 95, ал. 1 НРПУРОИ, които кореспондират на нормативната уредба - чл. 96, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10 от Наредбата и са предпоставка за провеждането на конкурс. П. се е на обстоятелството, че жалбоподателят е представил в срок с останалите материали за участие в конкурса и съответен идеен проект, за който е получил максимална оценка от комисията, поради което възражението му за недостатъчен срок и липса на насоки за изработването му е преценено като неоснователно. С тези мотиви жалбата в допустимата й част е отхвърлена поради липса на основания за отмяна на атакувания административен акт. Решението е правилно.
Законосъобразно първостепенният съд е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "Е. Р. - Емили" в частта й относно резултатите от конкурса за 17 броя обекти и е прекратил производството по делото в тази част. Правилен е изводът му за недопустимост на оспорването по отношение на терени, представляващи петна с 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21. По делото няма спор, че жалбоподателят е заявил участие в конкурса само за четири от общо 21 петна, предмет на конкурсната процедура, поради което активната му процесуална легитимация да оспорва конкурсния резултат е ограничена до имотите, за които е подал оферта - 4, 5, 13, 14. За останалите 17 позиции едноличният търговец не е направил предложения, не е заявил участие в конкурса, поради което в правната му сфера обективно отсъстват субективно право или законен интерес, които да се засягат пряко и непосредствено с атакувания акт. По отношение на обектите, за които не е кандидатствал, жалбоподателят не е бил страна в административното производство и съответно няма процесуалноправен интерес от търсената съдебна защита. Между него и административния орган не е възникнало правоотношение за посочените 17 терена, за които не е подал заявление, поради което не е и налице право на участие в провеждането на конкурса, което да бъде защитено чрез съдебното оспорване на конкурсния резултат в тази част. След като не е участвал в процедурата досежно изброените обекти, същият не е носител на материалноправните последици от волеизявлението на органа за избор на спечелил конкурса кандидат. Неоснователно е позоваването на обстоятелството, че правният му интерес да обжалва конкурса и по отношение на терените, за които не е заявил участие, произтича от факта, че е досегашен техен наемател и при отмяна на заповедта в тази част ще продължи да ползва имотите до провеждане на нов конкурс. Ф.то ползване на имоти - общинска собственост от страна на жалбоподателя не се основава на субективно вещно право, поради което липсват защитими от закона права или интереси на жалбоподателя чрез оспорване на заповедта за провеждане на конкурс за отдаване под наем на тези имоти. В случая от значение за преценка на правния интерес и допустимостта на жалбата срещу акт от категорията на процесния е фактът на участие в конкурсната процедура, заявено с подаването на оферта, а не качеството му на наемател. Качеството участник в конкурса не е налице за оспорващия по отношение на 17 броя обекти, поради което същият не е активно легитимиран да обжалва постановения по отношение на тях конкурсен резултат, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Съответно на доказателствата по делото и на материалния закон е решението на съда в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Е. Р. - Емили" срещу заповед 2546/28.12.2012 г. на кмета на община Д. относно обявеното класиране за отдаване под наем на общински терени - петна 4, 5, 13, 14.
Касационната проверка констатира липса на процесуални нарушения в съдебното производство. Противно на твърдението на жалбоподателя, не е налице непълнота на приложената административна преписка. Сочените като липсващи ценови предложения на участниците, освен че са представени по делото, са и подробно отразени в съдържащия се в преписката протокол на комисията от 21.12.2012 г. Същият като официален писмен документ не е оспорен пред съда, нито се твърди невярно отразяване на офертите в него. Недопускането на поисканата съдебно-техническа експертиза също не сочи на неизяснена фактическа обстановка, нито на нарушено право на защита на оспорващия. Отхвърлянето му по никакъв начин не рефлектира върху постановения от съда резултат по съществото на спора и не променя крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът обосновано е отклонил това доказателствено искане поради неотносимост към предмета на спора на поставените въпроси и обстоятелството, че изискват правна преценка. Несъстоятелно е оплакването, че не са обсъдени всички доводи и възражения в жалбата. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал изводи по събраните доказателства и по наведените от оспорващия доводи в цялост, обсъдил е последователно, обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора в контекста на приложимото право. Не е налице сочения от жалбоподателя процесуален пропуск, изразяващ се в непроизнасяне на съда по изрично въведеното твърдение за нищожност на административния акт. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на атакуваната заповед по критериите на чл. 146 АПК и в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Изводът на съда за законосъобразност на акта имплицитно съдържа и заключение за неговата валидност. След като е приел, че не са налице пороци, обуславящи отмяна на административния акт като незаконосъобразен, то липсват основания за обявяването му за нищожен.
Правилна е преценката на съда по същество за законосъобразност на процесната заповед на кмета на община Д., с която е обявено класирането и е определен участникът, спечелил конкурса за отдаване под наем на петна 4, 5, 13 и 14 за разполагане на съоръжения за продажба на тютюневи изделия, печатни издания и дребни пакетирани стоки. Развитите в касационната жалба твърдения, релевирани и в първоинстанционното производство, са обстойно обсъдени в атакуваното решение и правилно са счетени от съда за неоснователни.
Верен и кореспондиращ на доказателствата е изводът в съдебния акт, че конкурсната процедура е проведена съобразно нормативно заложените правила и при спазване на материалноправните изисквания на чл. 14, ал. 7 ЗОбС и Наредбата на ОбС - Дупница по чл. 8, ал. 2 с. з. Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че откриването на конкурса от кмета на общината предхожда влизането в сила на решението на общинския съвет за това. Видно от доказателствата по делото, заповедта на кмета от 10.12.2012 г. за обявяване на конкурсната процедура е в изпълнение на решение 153 от 23.11.2012 г. на ОбС Дупница и съответства изцяло на делегираните му със същото функции по провеждането й. Не е налице соченото от касатора нарушение на изискването по чл. 86, ал. 3 от Наредбата за заверяване на ценовите предложения с подписите на всички членове на комисията. Същото касае и е приложимо в процедура по провеждане на търг, а не в конкурсна такава, каквато е настоящата хипотеза. Неоснователно е оплакването за опорочаване на конкурса, поради неспазване на срока по чл. 77, ал. 2 НРПУРОИ за провеждането му. Цитираната разпоредба предвижда възможност конкурсът да се проведе най-рано в 10-дневен срок от публикацията на обявлението му, без да въвежда изрично изискване за формата и начина на публикуване, т. е. без да обвързва изтичането на срока с публикация във вестник. Обявлението е публикувано на Интернет страницата на община Д. на 10.12.2012 г., поради което провеждането на конкурса на 21.12.2012 г. е съобразено с разпоредбата на чл. 77, ал. 2, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Наредбата. Следва да се посочи, че срокът по чл. 77, ал. 2 от Наредбата има за цел осигуряване на участие в провеждането на търга. Обстоятелството, че публикацията в регионалния вестник е от по-късна дата (11.12.2012 г.), не се отразява на законосъобразността на заповедта за класирането и избор на наемател, т. к. не е налице ограничаване на правото на ЕТ "Е. Р. Е." да участва в конкурса, нито на публичността или прозрачността на процедурата при провеждането му. Неотносим към предмета на спора е въпросът за одобряването от гл. архитект на общината на схемата за определяне на процесните 21 петна съгласно чл. 56 ЗУТ и представлява ли същата част от общата схема за всички общински имоти на територията на община Д.. Неизяснаването му, обратно на възражението на жалбоподателя, не рефлектира на правилността на постановения от съда резултат. Правнообосновани са изводите в обжалваното решение, че заложените условия на конкурса отговарят на рамката, предвидена приложимата нормативна уредба. Оплакването за неяснота на част от критериите за оценка - идеен проект и предложение за социално подпомагане на дейността на община Д., е неоснователно. Жалбоподателят е представил идеен проект, който е оценен с максимален брой точки. По отношение на другото условие не е направил предложение, докато останалите участници са предложили съответно поставяне на кошчета за събиране на отпадъци и навеси на спирки. Въвеждането на специфични условия от характера и със съдържанието на процесните правилно е възприето от съда като нормативно допустимо и в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 2, във връзка с чл. 95 от Наредбата. Законосъобразни са изводите му, че предвиденото плащане на цялата наемна цена еднократно със сключването на договора не обуславя нарушение или заобикаляне на закона, нито сочи на скрита продажба или учредяване на вещно право на ползване върху отдаваните под наем терени. Възможността за отдаване на общински имоти под наем за срок от 10 години е законово закрепена чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Настоящият състав споделя изложените в първоинстанционното решение съображения относно липсата на специални изисквания или ограничения за начина на плащане на наемната цена, както и за приложимостта на принципа на свободно договаряне по чл. 9 ЗЗД. Условието на организатора на конкурса за еднократно авансово плащане на наемната цена за целия период на действие на договора (10 години) не обуславя извод за наличие на сделка с вещноправен ефект, не сочи на нарушение на добрите нрави, нито противоречи на материалноправна норма. Поради това, като е приел атакуваната заповед за законосъобразна, съдът е постановил обоснован и правилен съдебен акт.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да се остави в сила.
Въпреки изхода на спора в касационната му фаза, предявеното от пълномощника на ответника по касация "Т. М." АД искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Доказателства за направени в производството пред Върховния административен съд такива не са ангажирани, поради което не се и присъждат. Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство по адм. дело 59/2013 г. по описа на АС Кюстендил, а пред настоящата платежно нареждане за същата сума, с основание за превода представителство и защита по първоинстанционното дело. Следователно, налице са данни за направени от страната разноски само в първоинстанционното производство, които обаче не могат да бъдат репарирани от по-горната инстанция. По отношение на тях дружеството е следвало да реализира претенцията си по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Пропускането на предвидения в закона ред за сезиране на съда да измени решението си в частта за разноските по адм. дело 59/2013 г. на АС - Кюстендил го лишава от правото да иска присъждането им в касационното производство. Възможността на страната да търси присъждане на разноски за първата инстанция е преклудирана, от една страна, а от друга - липсват доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което искането на "Т. М." АД не може да бъде удовлетворено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 257 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело 59/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
В.А.