Производство по чл.160 ал.6.ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

К. Д. на Дирекция ОДОП-Пловдив моли да бъде отменено решение 208/20.01.2014г..по адм. д.3337/2013г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА 161302119/12.07.2013г., поправен с РА 1324016/30.07.2013г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли, ако жалбата бъде уважена да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Фарма МФ-ППЕООД по съображения в писмен отговор и в защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА 161302119/12.07.2013г., поправен с РА 1324016/30.07.2013г., издадени от ТД на НАП-Пловдив във частта за вменена отговорност на Фарма МФ-ППЕООД по чл.177 ал.6 ЗДДС в размер 98 176,59лв с лихви за м.8.2011г., тъй като е следващ получател по доставка на имот, по която данъкът не е внесен от доставчика и от предходния получател. В останалата част жалбата против РА е отхвърлена.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че в ДОПК няма изискване в заповедта за възлагане на ревизията да е посочено, че се определят задължения по чл.177 ЗДДС, нито има забрана установяването на данъчните задължения на лицето да се извърши в едно производство с установяване на задълженията, вменени му по силата на закона като трето лице по чл.14 т.3 ДОПК.

Правилен е изводът на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл.177 ал.6 ЗДДС за ангажиране на солидарна отговорност на ревизираното лице като трето лице, последващ получател на две аптеки и два кабинета, по доставката на които на неговия праводател дължимият данък не е внесен от първия доставчик. Правилно съдът е приел, че за да се докаже, че събирането на данъка от прекия - първи получател е неуспешно, следва да се приложат данни от изпълнителното дело за извършените действия от публичния изпълнител и резултата от тях. Данните, че има образувано изпълнително дело не са достатъчни, за да се приеме, че по него не е възможно събиране на данъка. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се ангажира отговорността на трето лице за невнесен данък по предходна доставка, трябва да са налице условията на чл.177 ал.2 ЗДДС лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В ревизионното производство за доказване на обстоятелства по чл.177 ал.3 т.2 ЗДДС е приложен ревизионен акт, съставен на доставчика на ревизираното лице, който правилно съдът е приел, че не му е противопоставим, тъй като не е участвал в това производство. Не е назначена експертиза за определяне пазарна цена на обектите, предмет на доставката, а е прието, че след като в нотариалния акт е посочена цена, два и половина пъти по-ниска от цената, посочена във фактурата, е доказано, че доставката е извършена на цена значително отклоняваща се от пазарните цени. Съдът е дал указания на касатора да представи доказателства за наличие на предпоставките по чл.177 ЗДДС, въпреки които и в съдебното производство не са събрани доказателства за пазарната цена на обектите, поради което правилно РА е отменен в тази част.

Неправилно съдът е приел, че отговорността по чл.177 ЗДДС е само за данъка, но не и за лихвите от несвоевременното му внасяне. По чл.16 ал.3 ДОПК отговорността на третото лице по чл.14 т.3 ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските по събирането им. В чл.177 ал.2 ЗДДС отговорността по ал.1 се реализира по реда на чл.117 120 ДОПК, в което производство са приложими общите правила от Дял първи на ДОПК, сред които е чл.16 ал.3 ДОПК. Неправилният извод не опорочава крайният правилен резултат по делото при недължима главница, задължението за лихви правилно е отменено от административния съд.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно като недоказано. Не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция от дружеството. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК Върховният административен съд, отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 208/20.01.2014г..по адм. д.3337/2013г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. П. М.Д.