Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

гр.София, 04.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 4721 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. Б. Б., чрез адвокат И. С., срещу въззивно решение № 129/14.07.2023 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр. д. № 263/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: как въззивният съд трябва да прецени относимите и допустими доказателствени средства, да установи релевантните факти и да обсъди доводите и възраженията на страните.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за спора факти (чл. 235, ал. 2 ЗЗД). Въз основа на анализа, осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК), съдът трябва да изгради последователно фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства. Логическото мислене се опира на теоретичните познания и отразява явленията и процесите чрез вътрешни връзки и универсални закономерности, достигнати...