Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на АВ-ДЕ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Вихър 9, ет. 3, ап. 5 срещу решение 291 от 26.11.2013 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело 329/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на АВ-ДЕ ЕООД срещу заповед Т-175 от 04.09.2013 г. на кмета на О. Х., с която е обявен спечелилият публичен търг за отдаване под наем на общински имот кандидат.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно кредитирал точното приложение на разпоредбите на Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост (Наредбата), Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и др., поради което постановил несъответстващо на правните норми решение. Неправилен счита извода на съда за допустимо саниране на нищожността на заповед Т-165 от 12.08.2013 г., издадена без валидно правно основани. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна заповед Т-175. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Ч., Адвокатска колегия, гр. Х..

Ответникът по касационната жалба кметът на О. Х., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователно е твърдението за нищожност на оспорената заповед. Неоснователни са и наведените доводи за незаконосъобразност на заповедта. Касаторът правилно бил отстранен от участие в процедурата, тъй като не са били спазени изискванията на Наредбата, поради което и изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 28.06.2013 г. Общински съвет Хасково взел решение 450, по протокол 23, с което дал съгласие да бъде отдаден под наем, след провеждане на публично оповестен конкурс, недвижим имот с идентификатор 77195.742.48 като определил и условията на търга.

2. На 12.08.2013 г. кметът на общината, със заповед Т-165, издадена на основание чл. 14, ал. 7 и 8 от Закона за общинската собственост и чл. 83 и 84 от Наредбата за общинската собственост, обявил публично оповестен конкурс за отдаване под наем на процесния имот. Заповедта съдържала условията на конкурса и с нея били утвърдени конкурсните книжа.

3. На 29.08.2013 г., със заповед Т-168, кметът на общината наредил в състава на определената с негова заповед Т-113 от 03.07.2012 г. постоянно действаща комисия по общинска собственост и публичните търгове и публично оповестените конкурси да се включат главният архитект и юрисконсулт.

4. На 02.09.2013 г. комисията започнала работа, установила, че ценовото предложение на АВ-ДЕ ЕООД не е поставено в отделен плик и липсва на пълномощно и отстранила, на основание чл. 104, ал. 1, т. 7 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост (НУРОС), фирмата от участие в конкурса.

5. На 04.09.2013 г. кметът на общината, със заповед, Т-175, издадена на основание чл. 44, ал. 2ЗМСМА във вр. с чл. 105, ал. 2 НУРОС и протокол 9 от 02.09.2013 г. на комисията обявил Авентек И 2010 ЕООД за спечелил конкурса.

Въз основа на така установените факти съдът приел от фактическа страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че доводите за нищожност на заповед 165, с която е открита процедурата, са неоснователни заповедта на кмета е издадена в изпълнение на решение на общинския съвет за разпореждане с процесния имот и в съответствие с условията, определени от общинския съвет. В заповедта е посочено фактическо основание за издаването й решение 450 от 28.06.2013 г. на общинския съвет, и адекватно правно основание чл. 14, ал. 7 и 8 от Закона за общинската собственост. Приел, че посочените в заповедта чл. 83 и 84 от Наредбата за общинската собственост не са верни правни основания, тъй като тази наредба вече е била отменена, но това не означава липсващо правно основание, тъй като законовото такова е надлежно посочено, а и чл. 100 НУРОИ регламентира точно това правомощие на кмета на общината. Приел, че процесният имот е ясно индивидуализиран, а доводите на жалбоподателя за несъответствие на заповедта за обявяване на конкурса с утвърдената конкурсна програма приел за неотносими към предмета на спора. Приел за ирелевантни доводите на жалбоподателя, че критериите за оценка на офертите не били конкретизирани и не били обективни, тъй като не е допуснат до участие. За неоснователно приел и възражението, че утвърдената тръжна документация не съответства на нормативните изисквания чл. 101, ал. 2 и чл. 81, ал. 2 НУПОС. Приел, че мотивите на органа за отстраняване на АВ-ДЕ ООД неокомплектовано предложение, са доказани безспорно от доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на чл. 103, ал. 3 НУРОС. Въз основа на това съдът направил извод, че са били налице и двете предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 5 НУРОС, за отстраняване на кандидата, че заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел и е законосъобразна. Този извод на съда е правилен.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът твърди два порока на обжалваното съдебно решение нарушение на материалния закони и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци са два неправилно приложение на материалния закон, като визира основно Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост, и невъзможност за саниране липсата на валидно правно основание. По своето съдържание доводите са идентични и касаят преценката на съда за безспорно допуснатата от органа неточност на част от посоченото правно основание на заповедта за обявяване на конкурса.

Първо. Следва да се посочи, че и двата довода на касатора не са досежно оспорената заповед Т-175 от 04.09.2013 г. , а относно заповедта на кмета за обявяване на публично оповестения конкурс. Б., ако в хода на конкурсната процедура акт или действие на органа са незаконосъобразни те могат да опорочат следващите елементи на фактическия състав. Въпросът е те наистина да са незаконосъобразни.

И второ. Вярно е, както изрично посочил в мотивите си и съдът, че като правно основание на заповед Т-165 органът посочил чл. 14, ал. 7 и 8 ЗОС, но и чл. 83 и 84, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост. От приложената по делото Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост е видно, че същата е приета с решение 155 от 27.04.2012 г. на общинския съвет. Следователно към датата на издаване на заповед 165 13.08.2013 г., общинският акт, който на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 6 и 7 ЗОС регламентира реда за отдаване под наем на общински имоти е именно Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост, а не Наредбата за общинската собственост. Но както обосновано приел и съдът тази неточност не означава, че заповедта няма правно основание. Посочените чл. 14, ал. 7 и 8 ЗОС са именно законовите основания, които оправомощават общинския съвет и кмета да извършват процесните действия. Много подробно и прецизно съдът обсъдил довода на касатора досежно посочената неточност на заповед Т-165 и направил обоснования извод, че в случая не е налице изначална липса на правно основание, както и че допуснатата неточност не се отразява на законосъобразността на заповедта за откриване на конкурса, а чрез нея и на оспорената заповед. Касационният съд счита за правилни мотивите на първоинстанционния съд, приема ги изцяло и не счита за необходимо да ги преповтаря.

Други доводи за неправилност на обжалваното решение касаторът не сочи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за съответствието на обжалваното решение с материал закон съдът констатира, че решението е в съответствие със закона. Съдът изключително подробно обсъдил доказателствата относно всеки един акт и действие от сложния фактически състав на производството по отдаване под наем на процесния общински имот и ги съотнесъл към правилната материалноправна норма, която вярно тълкувал и приложил. Мотивите на съда са ясни и аргументирани. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 291 от 26.11.2013 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело 329/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.