О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 697

гр. София, 19.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 406/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. 28006/06.12.2023г. на Д. М. П., подадена чрез адв. П. А., против определение № 2788 от 08.11.2023г. по в. гр. дело № 1981/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата от 06.11.2023г. на Д. П. за спиране на производството по изп. дело № 2994/2023г. по описа на ЧСИ Н. М..

Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно и необосновано. Иска отмяна му и вместо това ВКС да разпореди спиране на производството по изпълнителното дело.

Ответникът по частната жалба - „Инвестбанк“ АД, чрез процесуален представител, оспорва същата, като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 477/14.04.2023г., поправено с решение № 1069/05.08.2023г., постановени по въззивно гр. д.№ 1981/2022г. състав на САС е отменил обжалваното пред него решение № 261589/03.12.2020г. по гр. д.№ 5626/2020г. на СГС и вместо това е отхвърлил предявения от Д. П. против „Инвестбанк“ АД иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД - да се обяви за окончателен, сключеният на 02.04.2019г. предварителен договор (с последен анекс от 26.03.2020г.), по силата на който „Инвестбанк“ АД се е задължила да продаде на Д. М. П. за сумата 601 684 лева следните недвижими имота: ПИ с идентификатор ****, заедно с построената в него сграда с идентификатор **** и ПИ с идентификатор ***, находящи се в [населено място] на ул. Б.

На 01.06.2023г. срещу въззивното решение Д. П. е подала касационна жалба. В хода на администрирането й, на 06.11.2023г. П. е отправила до САС молба за спиране на производството по изп. дело № 2994/2023г. по описа на ЧСИ Н.М. с доводи, че процесният имот се обитава от семейство с две малки деца, а предприетото принудително изпълнение спрямо имота би обезсмислило касационното производство. Представено е съобщение с изх.№ 054092/03.10.2023г. по това изп. дело, от което е видно, че за 07.11.2023г. е насрочен въвод във владение на взискателя „Инвестбанк“ АД срещу длъжника в изпълнението „Успешни връзка за всички“ ЕООД. Според изложените в частната жалба твърдения, изп. производство по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по изп. лист от 21.08.2023г. по гр. д.№ 31427/2020г. на СРС срещу „Успешни връзка за всички“ ЕООД по повод последиците от прекратяването на сключения между страните на 05.06.2019г. договор за наем.

С обжалваното пред ВКС определение, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че молбата на П. за допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 19, ал.3 ГПК е неоснователна. Посочил е, че след като с постановеното въззивно решение искът на П. е отхвърлен, не са налице предпоставките на закона за допускане обезпечаване на иска, чрез спиране на изпълнително производство.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. На първо място, разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК посочва крайния момент, до който ищецът може да направи искане за допускане на обезпечение-до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, чрез сезиране с молба по чл. 389 ГПК въззивния съд. На следващо място - не са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение, чрез спиране на изпълнително производство. Предявен е допустим конститутивен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 02.04.2019г., с който ответникът – „Инвестбанк“ АД се е задължил да продаде на ищцата Д. М. П. процесните недвижими имоти. Поисканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнителното производство по изп. дело, по което е насрочен въвод във владение на „Инвестбанк“ АД в имотите, предмет на предварителния договор, срещу търговско дружество, което е трето за спора по чл. 19, ал.3 ЗЗД лице и ги държи на основание договор за наем. Предвид това, при евентуална основателност на предявения конститутивен иск не би съществувала пречка за молителката да реализира правата по постановено в нейна полза решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като с насроченото изпълнително действие имотите, предмет на изпълнение, нито ще бъдат отчуждени, нито ще бъдат предадени във владение на друго лице извън продавача по предварителния договор, тоест налагането на обезпечителна мярка спиране на изп. дело № 2994/2023г. на ЧСИ М. по отношение на процесните имоти, не би защитило интереса на ищцата по - пълно, с оглед удовлетворяване на правата по решението.

Неоснователно е искането, направено в частната жалба, както и в молбата на Д. П. от 03.11.2023г., (озаглавена Допълнение към касационна жалба), ВКС да спре производството по изп. дело № 2994/ 2023г. на ЧСИ М. до приключване на касационното производство. Върховният касационен съд може да спре изпълнението: 1. по чл. 282, ал. 2 ГПК - когато е подадена касационна жалба срещу невлязло в сила осъдително въззивно решение, което подлежи на принудително изпълнение; 2. по чл. 309 ГПК - когато е подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В тези две хипотези се касае за спиране изпълнението на решението, а не на конкретно изпълнително производство, както е поискано в случая. Върховният касационен съд може в хипотезата по чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК-да спре изпълнително производство, когато намери за основателна частна жалба срещу отказ на въззивния съд да допусне обезпечение чрез налагане на мярка спиране на изпълнението. В случая, нито една от посочените хипотези не е налице, поради което искането в частната жалба, както и в молбата от 03.11.2023г. е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2788 от 08.11.2023г. по въззивно гр. дело № 1981/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. П. от 03.11.2023г., (озаглавена Допълнение към касационна жалба), за спиране на производството по изп. дело № 2994/2023г. на ЧСИ М. до приключване на касационното производство.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: