Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Г. Л. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 2505/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДИМИ 98“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. П., чрез адв. Д., срещу решение № 1771/21.12.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2280/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-144-0046541/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Акцентира се върху редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС, предвиждаща към момента на издаване на административния акт, че „принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за доставка/продажба“, а към датата на постановяване на решението на АС Бургас същата гласи, че ограничителната мярка се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Според касатора законодателят е стеснил вида на нарушения, за които следва да се приложи разглежданата ПАМ. Касае се за по-благоприятна за търговеца законодателна промяна, сочеща, че само нарушения, които пряко или косвено имат за цел неотчитане на продажби и ощетяване на фиска подлежат на прилагане на ПАМ.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП, не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Алтернативно предлага при преценка на касационната инстанция за несъразмерност на приложената мярка в посочения срок и поради отстраняване на нарушението срокът й да бъде намален.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-144-0046541/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - хотел Св. Йоан“, намиращ се в гр. Несебър, ул. Крайбрежна № 17, стопанисван от „ДИМИ 98“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. а ЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Според фактическите установявания на АС Бургас на 01.08.2020 г. в рамките на проверка от органи по приходите в търговски обект - хотел Св. Йоан“, намиращ се в град Несебър, ул. Крайбрежна № 17, стопанисван от касатора, е извършена контролна покупка на хотелска услуга - един брой нощувка в двойна стая на стойност 100 лева, за която е издадена фискална касова бележка от въведеното и монтирано в обекта фискално устройство, която не съдържала задължителния реквизит идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по този закон лица. „ДИМИ 98“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, а негов представител възразил, че за липсата на реквизита узнал в рамките на проверката, при която незабавно се свързал с поддържащата фирма и проблемът е отстранен, като представил съответен фискален касов бон.

При тези обстоятелства съдът е приел, че по делото е установено, че въпреки наличната регистрация на касатора по ЗДДС, в издадения при проверката касов бон не се съдържала информация за неговия идентификационен номер по ЗДДС – нарушение по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според съда след като законодателят изрично е предвидил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението да приложи принудителна административна мярка, независимо от административнонаказателната отговорност на субекта и при положение, че се установяват предпоставките на посочената норма, то запечатването на обекта за срок от 3 дни и забраната на достъпа до него е в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определената от органа продължителност на мярката от 3 дни е към минималния предвиден от закона срок за прилагането й и е мотивирана с тежестта на нарушението, местоположението на обекта и оборота от извършваната дейност /среднодневен от 602,81 лв./, както и с обстоятелството, че нарушението е отстранено незабавно. С оглед на установената фактическа обстановка, характерът на извършеното нарушение и неговата тежест, съдът е приел, че ограничаването на правата на търговеца не надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Решението е неправилно.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

В разглеждания случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ за продажба на услуга, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По делото е установено, че контролната покупка на хотелска услуга - един брой нощувка в двойна стая на стойност 100 лева е осъществена в търговския обект, стопанисван от „ДИМИ – 98“ ЕООД - хотел Св. Йоан“ в гр. Несебър. Видно от приложения по първоинстанционното дело /Л.31/ фискален бон, в него не се съдържа идентификационен номер по ЗДДС на търговеца. Но още в деня на извършване на проверката, 2 часа след констатиране на нарушението, същото е отстранено и е издаден фискален касов бон с отразен ИН по ЗДДС на дружеството /л.32 от първоинстанционното дело/. Действително, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. В този смисъл са решението по адм. дело № 11824/2020 г. на ВАС, I отделение и цитираната в него съдебна практика. При положение, че към момента на издаване на ЗНПАМ № ФК-144-0046541/ 30.10.2020г., а и далеч преди това допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 3 дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касатора се следват разноските за двете инстанции, възлизащи на 1220 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1771/21.12.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2280/2020 г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-144-0046541/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ДИМИ 98“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. П., сумата 1220 /хиляда двеста и двадесет/ лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова