О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1128

гр. София, 13.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 457/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Р., чрез адв. Д.К., срещу определение №14334 от 27.11.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12884/2023г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 34412/ 29.09.2023г. по гр. дело № 20215/2023г. на СРС, с което в производство по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е допълнил свое определение № 19953/29.05.2023г., като е осъдил, на основание чл.78, ал.4 ГПК, А. Р. да плати на „У. Г. ЕООД сумата 960 лева-разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. По подробно изложени съображения се иска то да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „У. Г. ЕООД за допълване на първоинстанционното прекратително определение № 19953/29.05.2023г. по гр. дело № 20215/2023г. на СРС.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следния въпрос, за който се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: В случаите на трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, иницииран от работника поради наличие на обективни обстоятелства, недвусмислено означаващи извършено уволнение, ако работодателят след получаване на препис от ИМ премахне обективните обстоятелства и твърди, че последните са създадени от него поради грешка и че не е налице уволнение, в резултат на което съдът прекрати производството по чл. 130 ГПК, поради недопустимост на иска, следва ли съдът да осъди ищеца на основание чл. 78, ал.4 ГПК да плати на ответника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по частната касационна жалба - „У. Г. ЕООД, чрез упълномощения адвокат, поддържа, че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна.

За да се произнесе по жалбата, съставът на IV ГО на Върховния касационен съд, съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадена е от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При преценката относно допустимостта на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Софийският районен съд е бил сезира с искова молба от А. Р., с която против „У. Г. ЕООД са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В исковата молба са изложени твърдения, че от справка в масивите на НАП, в която било отбелязано прекратяване на трудовия му договор с код 2-чл. 325, ал.1, т.1 КТ, ищецът разбрал, че ТПО между него и ответника било прекратено. Посочено е, че служителят не е давал съгласие за прекратяване на ТПО, нито е подписвал документи във връзка с прекратяването. Иска се да бъде признато за незаконно уволнението, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде платено обезщетение за времето, през което е останал без работа.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете, излагайки твърдения, че не е издавал заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца и ТПО между страните не е прекратено. Уведомлението по чл.62, ал.3 КТ е изпратено поради грешка и счита, че с подобно уведомление не може да се прекрати трудов договор. Понастоящем грешката е отстранена с изпратено нарочно уведомление за корекция.

С влязло в сила определение съставът на СРС е прекратил производството по делото, на основание чл. 130 ГПК, като недопустимо. С молба по чл. 248 ГПК ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение и с определение № 34412/29.09.2023г. по гр. дело № 20215/2023г. районният съд е уважил искането, като е осъдил, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, частния касатор да плати на ответника-работодател разноски в размер 960 лева.

Сезиран с частна жалба от ищеца, съставът СГС е потвърдил първоинстанционното определение. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и в случая същото е прекратено поради изначална недопустимост на исковете. Във връзка с оплакванията в частната жалба, че правният интерес на ищеца е отпаднал вследствие на нарочни действия на работодателя-ответник, съдът е посочил, че в нито един момент за ищеца не е съществувал правен интерес от предявяване на исковете, тъй като косвени данни за прекратяване на ТПО не могат да обосноват наличие на легитимен правен интерес от предявяването им, нито да обосноват извод, че работодателят е дал повод за завеждането им.

Върховният касационен съд намира, че атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Предвид мотивите, с които въззивният съд е аргументирал приложението на чл.78, ал.4 ГПК, няма основание атакуваният съдебен акт да се допуска до касационен контрол. Въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е некоректно формулиран, като не е съобразен с решаващите съображения на съда. Предвид това въпросът не е обуславящ и в този смисъл не съставлява общо основание за достъп до касация. Бланкетното твърдение, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, особено като се има предвид съществуващата многобройна и последователна практика на ВКС по приложение на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК. Според тази практика, споделена и от настоящия състав, обобщена с определение № 238/27.05.2021г. по ч. т.д. № 854/2021г. на ІІ ТО, определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д.№ 6176/2014г. на ІV ГО, определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д.№ 275/2010г. на ІV ГО, определение № 277/14.05.2014г. по ч. гр. д.№ 2432/2014г. на I ГО, определение № 595/22.11.2017г. по ч. т.д. № 2217/2017г. на І ТО и определение № 424/22.02.2024г. по ч. т.д. № 2158/2023г. на I ТО, ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. Съдебната практика е категорична в становището си, че правилото на чл.78, ал.4 ГПК не е абсолютно. Според определение № 73/23.02.2022г. по ч. гр. д. № 4831/ 2021г. на IV ГО нормата е приложима тогава, когато искът е бил изначално недопустим или когато оттеглянето или отказът от него, довели до прекратяването, са по незаявена или неустановена причина. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.

Предвид изложеното определението на СГС не следва да се допуска до касационен контрол.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №14334 от 27.11.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12884/2023г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: