№ 1166/13.03.2024 г.

гр. София, 07.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова частно гражданско дело № 473/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от Л. Д. М. частна жалба срещу определение № 3735/23.11.2023 г. на ВКС, ІІІ гр. отд. по гр. д. № 1240/2023 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу постановеното от ОС - Плевен решение № 547/12.12.2022 г. по гр. д. № 703/2022 г. в частта относно предявения главен иск за установяване на съществуването на договор за аренда. Твърди, че определението е неправилно, тъй като цената на иска следва да се определели по чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, а не по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, и иска да бъде отменено.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на ВКС, което подлежи на обжалване.

За да остави без разглеждане касационната жалба в частта относно главния иск за установяване на съществуването на договор за аренда, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск за установяване съществуване на правоотношение по договор за аренда, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК е в размер на 4916 лв., т. е. под установения в закона минимум за допустимост на касационен контрол.

Обжалваното определение е правилно.

Цената на иска за съществуване на договор за аренда се определя по правилото...