О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1617гр. София, 17.06.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Димитров ч. т.д. № 249 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [Фирма 2]“, дружество учредено в Р. П. съгласно законодателството на Р. П. вписано в Панамския търговски регистър с регистрационен номер[ЕИК]-2-2015, чрез адв. В. от САК, срещу определение № 2791 от 08.11.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 2561 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба на [Фирма 2]“ срещу разпореждане № 4971 от 07.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т. д. № 903 по описа на съда за 2023 г., с което на свой ред е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от внасяне на дължащата се по делото държавна такса.
В жалбата се формулират оплаквания за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Критикуват се мотивите на съда в насока на това, че „приложеният баланс на жалбоподателя касае 2018 и 2019, като не дава информация относно актуалното финансово-икономическо състояние за 2020, 2021 и към м. 11. 2022 г.“ с оплакване, че съдът нито е указвал на ищеца необходимостта от това да представи подобни баланси на ищеца за 2020, 2021 и ноември 2022, нито е взел предвид, че от балансите на дружеството е видно, че има един единствен актив - вземане за стойността на негов дружествен дял, за което вземане били представени убедителни писмени доказателства, че не е събрано. Жалбоподателят намира за декларативни мотивите на съда в насока на това, че ищецът би могъл да намери средства за държавна такса, като неподкрепени от нито едно писмено доказателство, дори напротив - самият съд сам се аргументирал с това, че не били ангажирани доказателства дали към ноември 2022 ищецът няма средства от 159000 лева за държавна такса. Излага се, че ако съдът е считал, че актуалното финансово-икономическо състояние за 2020, 2021 и към м. 11 2022 на ищеца е от значение за преценката му по чл. 83 ГПК, то е следвало да бъдат дадени указания в тази насока, вместо веднага да бъде отказвано освобождаването от държавна такса. Изложеното се изтъква като нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и неправилност на обжалваното определение с твърдение, че съдът е следвало да даде възможност на ищеца да представи баланси за 2020, 2021 и ноември 2022, за да установи, че и понастоящем няма никакви средства, за да плати държавна такса в изискващия се внушителен размер.
По съществото на искането за освобождаване от държавна такса се излага, че ищцовото дружество води вече четвърта година исково дело за присъждане на стойността на дружествения му дял от капитала на „СИЛИСТРА ЛЕНД“, цената на иска по което дело е 4160834.94 лева, а дължимата и внесена държавна такса е в размер на 166433.39 лева. Отделно от това ищецът бил направил още близо 10000 лева разноски само за експертизи, общо до размер от 175043.59 лева, и бил внесъл и парична гаранция за обезпечение в размер на 45000.00 лева. Общите разходи само по това дело до момента били над 220000.00 лева. Същевременно ищцовото дружество водело десетки търговски дела със „СИЛИСТРА ЛЕНД“ от изключването си през април 2014 досега – триинстанционни производства по чл. 74 ТЗ, в хода на които ответникът двукратно увеличил капитала си и се преобразувал в АД, имало множество отправени искания за спирания на регистърни производства, всички от които оставени без уважение от апелативните съдилища. В резултат на това скритият собственик на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ на практика осуетил всички законови средства на ищцовото дружество да получи стойността на дела си. Единствено останало висящо дело било т. д. № 7753/2016 г. на СГС, като заради поредното действие на скрития собственик на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ - „придобиване“ на вземане спрямо себе си и собственото му дружество, ищецът бил принуден да заведе настоящото дело.
Сочи се, че макар в чл. 83 ГПК да не е предвидено изрично, че юридически лица подлежат на освобождаване от държавна такса, то тълкуването на разпоредбата в светлината на чл. 6 от ЕКЗПЧОС налага извод, че и търговските дружества могат да бъдат освобождавани от такси и разноски. В този смисъл се сочи константна, според жалбоподателя, практика на ЕСПЧ, в която неизменно се приемало, че една обща забрана за освобождаване от заплащане на държавни такси сама по себе си поставя проблем по член 6, § 1. Настоява се, че ограничаването на достъпа до съд не е в съответствие на член 6 § 1, освен ако не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. Факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали един жалбоподател се е възползвал от правото си на достъп до съд, що се отнася по-специално до разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, според жалбоподателя са следните: размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице, и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Излагат се подробни обстоятелства по съществото на искането от фактическа страна, които според жалбоподателя налагат правен извод, че ищцовото дружество следва да се освободи от държавни такси, като се сочи и че към исковата молба са приложени писмени доказателства, а именно – декларация за имущественото състояние на ищеца от законните му представители и негов счетоводен баланс, установяващ че няма имущество, с което да заплати таксата, както и декларация от директор, и книга на акционерите, установяваща кой е едноличен акционер /такива доказателства, с изключение на баланса, представен пред въззивната инстанция, по делото не са ангажирани – бел. на докладчика в касационната инстанция/. Сочи се в обобщение, че всичко изложено в съвкупност обуславя извод, че са налице основания да бъде освободен ищецът от внасянето на такса и разноски, тъй като нямало правен субект, който да развива търговска дейност на територията на Р. Б. /освен банките, които работят с чужди пари/, който да може да си позволи да заплаща такси в колосален размер над 150000 лв. не по едно, а по две дела.
Твърди се, че в конкретния случай от изискани от съда доказателства и всички приложени такива от ищеца се доказва, че нито „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ“ (ЕТГ) АД, нито Фаундейшън фор Планс енд Реализейшън /за която от жалбоподателя се твърди, че е едноличен акционер на ищеца/, нито действителният собственик А. Б. Б., разполагат със средства да заплатят дължимата държавна такса от 159043.36 лева. Според него установява се, че единственият актив на молителя е вземането му по висящо дело пред Върховен касационен съд (т. д. № 386/2022, II ТО на ВКС). Собственикът на ищеца - друго ЮЛ пък притежава само акции от капитала на ищеца, а самата Фаундейшън фор Планс енд Реализейшън на практика е в полза на А. Б. Б.. Според изложеното в жалбата, на съда са представени всевъзможни доказателства, разкриваща структурата на контрол от действителния собственик към офшорното панамско дружество, а вместо да ги обсъди, съдът се обосновал с предположения и догадки относно това, че средства можело и да се намерели.
Иска се отмяната на обжалваното определение на АС – София и по същество - уважаване на искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на първоначална държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 159043.36 лева, поради финансовата му невъзможност да осигури авансово плащане такса в подобен размер
Формулира се искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 3 вр. чл. 628 до Съда на Европейския съюз /СЕС/, относно тълкуването на следните две негови решения - решение по дело С-571/2016 Кантарев срещу Българска народна банка и решение по дело С-279/09 DEP срещу Федерална република Германия относно това как следва националният съд да провери дали националноправна уредба, предвиждаща авансовото заплащане на фиксирана пропорционална такса не противоречи на принципа на ефективност на правото на Съюза и какви доказателства следва да са представени за установяване на факта на липса на средства за заплащане на държавна такса. По подробно изложени съображения се твърди, че поведението на българските съдилища в случаи, като процесния, налагат тълкуване на цитираните актове на СЕС, доколкото въпреки практиката на СЕС българските съдилища упорито отказват да освободят и едно юридическо лице от държавна такса, не е известен нито един такъв случай до момента, и няма нито едно произнасяне относно това какви са доказателствата, необходими да се представят, за да приеме съдът, че са налице основания за освобождаване от такса.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите /същите са номерирани от докладчика в касационната инстанция, за яснота/:
1. „Представлява ли наличието на предпоставки за спиране на делото поради преюдициалност на друго висящо дело, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване па спора по същество?“ По отношение на същия се твърди противоречие на произнасяне от въззивния съд в мотивите му, с ТP № 1 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС.
2. „Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“ Твърди се по отношение на този въпрос противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141 от 21. 09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 на ВКС, I т. о. и цитираните в него решения – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Настоява се, че въззивният съд не е обсъдил преобладаващата част от оплакванията в частната жалба, с която е сезиран, нито е анализирал дори и едно от представените множество писмени доказателства за имущественото състояние на [Фирма 2]“ АД, като се пресъздават изложените в жалбата подробни фактически твърдения за отношенията, довели до завеждането на процесното дело и оплакване, че същите не са обсъдени.
Като се твърди противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 80 от 13.05.2020 г. по ч. т.д. № 1358/2019 на Първо т. о. на ВКС и с практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С -156/12 GREP/FreistatBayern, се поставят въпросите:
3. „Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?“
4. „Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи ищец - юридическо лице от държавна такса, да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото?“
5. „Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава - помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?“
6. „Когато става дума за юридически лица, националният съд може ли да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата ?“
7. „При какви условия националните съдилища в България и на база какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай юридическото лице следва да бъде освободено от такса?“
8. „Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern?“
9. „Ако е установено по делото, че нито ищецът юридическо лице, нито неговите собственици (крайните и действителните), нямат средствата да заплатят предварително държавна такса, следва ли да се освободи този ищец от задължението за такса, ако решението по така заведения иск е предопределящо за това дали ще получи ефективна защита на субективните си материални права ?“
Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение с твърдения, че: очевидно неправилен, като постановен в смисъл различен от действителния на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изводът на въззивния съд относно това, че при наличие на предпоставки за спиране на делото, недопустим би бил само крайният съдебен акт по делото, а всички други процесуални действия, в това число постановяване на други актове от съда не биха страдали от порока недопустимост; очевидно неправилен поради отказ да се приложи нормата на чл. 12 ГПК в действителния й смисъл е изводът на САС на л. 5 от обжалваното определение, съгласно който не можело да се обоснове извод, че търговско дружество „развиващо активна стопанска дейност на територията на България“ е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса от 159.000.00 лева.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
За да потвърди обжалваното по въззивен ред първоинстанционно разпореждане, въззивният съд е приел в относимата към оплакванията в жалбата и претендираното основание за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното определение, че: В практиката на СЕС - решение от 22.12.2010 г. по дело № 279/09, определение от 13.06.2012 г. по село С -156/12 , решения по дела С -69/14 и С - 571/16 се приема, че правото на юридическите лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба от правото на ЕС, освен ако не се касае до спор относно нарушаването на правото на ЕС. Приема се също, че принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на ЕС, не изключва възможността юридическите лица да се позовават на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща освобождаването им от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, наличието на основания да се очаква благоприятен за молителя изход от делото, значимостта на неговия интерес. За да се прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските, които следва да се заплатят предварително и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица: правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. При това положение тълкуването на правото на ЕС във връзка с приложение на принципа на ефективна съдебна защита, е направено в посочените по-горе решения на СЕС , възприети в практиката на ВКС - определение № 60431 от 1.12.2021 г. по ч. т.д. № 1786/2021 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., определение № 522 от 29.12.2020 г. по ч. т.д. № 2438/2020 г., на ВКС, ТК, Второ т. о. и много други.
По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване въззивният съд е приел, че с оглед член 628 от ГПК със запитването не може да се иска тълкуване на решения на СЕС, поради което и съобразно чл. 629, ал. 3 от ГПК, същото е неоснователно.
По съществото на искането за освобождаване от държавна такса въззивният съд е посочил, че искът, заплащането на държавната такса по воденето на който молителят желае да бъде освободен, е с цена от 3976083.98 лева, съответно – таксата е в размер от 159043.36 лева. Молителят е регистрирано на 13.01.2015 година в публичния регистър на Р. П. акционерно дружество с капитал в размер на 10000 щатски долара. Съгласно баланс от 13.03.2023 г. общият размер на пасивите и капитала му в периода 1.01.2022 г. - 31.12.2022 г. е 5000 евро и е без промяна в съпоставка със същия за 2021 г. Не притежава дълготрайни активи към края на 2021 г. и 2022 г. В молба от 15.09.2023 г. молителят твърди, но не доказва, че едноличен собственик на капитала му е Фондация за планове и реализация, поради което „балансът“ на фондацията от 13.03.2023 г. е неотносимо към искането доказателство. Съдът е посочил, че с оглед липсата на доказателства за акционера/акционерите на [Фирма 2]“ е невъзможно да се вземе под внимание неговата/тяхната финансова възможност да осигурят средства за заплащане на държавната такса, а за преценката по искането нямат значение образуваните от април 2014 г. десетки производства в защита на членствените права в дружеството „СИЛИСТРА ЛЕНД“, тъй като задължен със заплащането на държавна такса по тях е праводателят на молителя - „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ“.
Като е съобразил значимостта на интереса на молителя, свързан с прехвърленото му при висящността на спора по т. д. № 7753/2016 г. по описа на СГС вземане; действието на решението спрямо молителя с оглед чл. 298, ал. 2 от ГПК; резултатът от въззивното разглеждане на спора относно размера на вземането и неустановимостта с оглед регистрацията на молителя в публичния регистър на чужда държава, на акционерите в дружеството - молител и техните финансови възможности, въззивният съд е намерил, че няма основание за освобождаването му от заплащането на държавна такса за производството.
Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за исканото отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз с предмет тълкуването от страна същия, на негови собствени актове – не е такъв законоустановения възможен предмет на преюдициалното запитване по см. на чл. 628 вр. чл. 630, ал. 1 от ГПК, видно от ясното съдържание на самите, цитирани норми на процесуалния закон.
В случая касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.
Обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно.
В практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага съдебният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, и не може да бъде установена при обикновен прочит, само въз основа на външното съдържание на диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
Освен посоченото по-долу досежно липсата на оплакване в частната касационна жалба за неправилно прилагане на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, видно е от изложения смисъл на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, както същият е възприеман и обясняван в практиката на ВКС, че и двете правни твърдения на жалбоподателя в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване, и в опит за обосноваване на очевидната неправилност на обжалваното определение, по съдържанието си са такива, относими към неговата правилност по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, а не към наличието или не на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от с. з., поради което въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване на това основание.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
На първия въпрос на жалбоподателя не съответства кореспондиращо му оплакване в частната касационна жалба, а и обжалваният съдебен акт няма твърдяното от жалбоподателя в обосноваване на въпроса му съдържание, поради което и въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., и по отношение на него не се дължи преценката за наличието или липсата на някой от допълнителните критерии за селектиране на жалбата по т. 1 – т. 3 от същия законов текст.
Осмият въпрос е хипотетичен и не разкрива конкретна връзка с решаващите изводи на съда, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, поради което не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на него преценка за наличието/липсата на допълнителен критерий за селектиране на жалбата измежду законоустановените в чл. 280, ал. 1 от ГПК, не се дължи.
Деветият въпрос на жалбоподателя също не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, поради несъответствие на обосноваващите го твърдения на жалбоподателя, с действителните изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, и видни от мотивите му. Въпросът, противно на обратно и ясно приетото от съда, предпоставя по делото да е установено, че нито ищецът юридическо лице, нито неговите собственици, имат средствата да заплатят предварително държавна такса, както и решението по така заведения иск да е предопределящо за това дали ищецът ще получи ефективна защита на субективните си материални права - все обстоятелства, наличието на които в конкретния случай не само че не е признато, но е изрично отречено от съда.
Вторият въпрос, както и изложените от жалбоподателя в обосноваването му твърдения, също са частично несъответни на действителните обстоятелства по делото – по същото са приложени само баланс на жалбоподателя и на юридическо лице, за което се твърди, без да се представят каквито и да било доказателства в насока на това, че е единствен акционер в жалбоподателя /в представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за юридическо лице от публичния регистър на Панама, като акционери са посочени други, физически лица – бел. на докладчика в касационната инстаниця/ – обстоятелство, констатирано и от въззивния съд в мотивите му. Липсват описаните в жалбата, както препис от актуалния устройствен акт на Фаундейшън фор Планс енд Реализейшън, ведно с превод и легализация и препис от акт № 623 от 15.01.2021, с който се взима решение за изменение на актуалния устройствен акт на същата, ведно с превод и легализация, така и твърдените да са налични /но също липсващи/, нотариално заверени книга за акционерите, и декларации в установяване на други, релевантни доказателства – действителни собственици, краен собственик, лица, осъществяващи контрол /и веригата на този контрол, както се твърди в жалбата/, включително наличието/липсата в тяхно лице, на средства за заплащане на таксата. Поради изложеното от една страна въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, а от друга – по отношение на него не е налице и претендираният допълнителният критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото не може да се вмени на въззивния съд задължение да обсъжда нито доказателства, които не са представени по делото, нито пък доводи, базирани на тях, които съответно не са релевирани, нито пък такова необсъждане би съставлявало противоречие с цитираната практика на ВКС, а в случая действително представените от жалбоподателя доказателства и основаните на тях негови доводи, са обсъдени от съда.
Въпросите от трети до седми в изложението са правни и отговорите им са обуславящи за изхода на делото във въззивната инстанция, поради което и съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на тях не са налице допълнителните критерии за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Видно от действителните мотиви на въззивния съд към обжалваното му определение, съдът е взел предвид и обосновано е изложил съображенията и заключенията си относно основателността на искането, с което е сезиран, именно вземайки предвид и преценявайки кръга от обстоятелства, и критерии, визирани във въпросите на жалбоподателя, включително в светлината на също цитираната от съда и приложима в случаи, като процесния, практика на СЕС и ВКС. Крайните изводи на съда досежно основателността/неоснователността на искането за освобождаване от държавна такса, са предмет на правилността на постановеното от него по съществото на процесуалния въпрос, с разрешаването на който е сезиран, която правилност е извън предметния обхват на настоящото производство с преценка само наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на негови актове - решение по дело С-571/2016 Кантарев срещу Българска народна банка и решение по дело С-279/09 DEP срещу Федерална република Германия.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2791 от 08.11.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 2561 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба на [Фирма 2]“ – дружество, регистрирано в Р. П. срещу разпореждане № 4971 от 07.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т. д. № 903 по описа на съда за 2023 г., с което е оставено без уважение искането на [Фирма 2]“ за освобождаване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на дължащата се по делото държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: