О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2532

гр. София, 23.05.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 483 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 6571/16.04.2024 г. Я. А. П. моли съда да измени постановеното по делото определение № 1015/06.03.2024 г. в частта, с която молителката е осъдена да заплати на ответниците А. Й. М.-Г. и Г. Х. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 600 лв., като ги намали поради прекомерност до размер от 802.29 лв. В молбата се излагат съображения, че развилото се по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК производство по делото не било с особена фактическа и правна сложност, по него не се е провело открито съдебно заседание и съобразно материалния интерес присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат намалени до минимума, определен съобразно чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

Ответниците по молбата А. и Г. Г. в отговора си излагат становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същата. Възражението за недопустимост се основава на твърдения и доводи, че молителката упълномощила адв. Е. Д. да я представлява по делото, като на 21.03.2024 г. последната неоснователно отказала да получи препис от определение № 1015/06.03.2024 г., поради което срокът за подаването на молбата по чл. 248 от ГПК изтекъл на 28.03.2024 г. и молбата с вх. № 6571/16.04.2024 г. била просрочена. По същество ответниците излагат подробни съображения, че с оглед значителната фактическа и правна сложност на развилото се по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК производство по делото, не било налице несъответствие между усилията за адвокатската защита, положени от процесуалния им пълномощник по делото, и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молбата не се отнася до присъждане на разноски в полза на молителката, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Искането на молителката по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно направено с молбата, тъй като по делото не е провеждано открито съдебно заседание.

Възражението на ответниците за недопустимост на молбата като просрочена, е неоснователно. С определение № 1015/06.03.2024 г. е оставена без разглеждане подадената от Я. П. молба за частична отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязло в сила съдебно решение и е прекратено производството по делото, поради което определението подлежи на обжалване с частна жалба, респ. – молбата по чл. 248 от ГПК за изменение в частта му да разноските следва да бъде подадена в едноседмичния срок за обжалване. С представеното по делото пълномощно без дата (лист 64 и 65) молителката действително е упълномощила адв. Е. Д., но само за извършване на определени процесуални действия: да поиска и получи по делото документите, необходими за извършване на вписването на молбата за отмяна, да извърши необходимите правни и фактически действия за вписването, както и да представи доказателства по делото за извършеното вписване. Тези изчерпателно изброени процесуални действия не учредяват представителна власт за осъществяване на общо процесуално представителство по делото, нито за получаване на крайния акт по него, поради което на 21.03.2024 г. адв. Е. Д. основателно е отказала да получи от името на молителката препис от определение № 1015/06.03.2024 г., какъвто `и е надлежно връчен едва на 06.04.2024 г., поради което молбата с вх. № 6571/16.04.2024 г. е подадена по пощата на 15.04.2024 г. (понеделник) – в последния ден от едноседмичния срок, съгласно чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна.

Както вече беше посочено, подадената от Я. П. молба за частична отмяна на влязло в сила съдебно решение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради което защитата на ответниците А. и Г. Г. срещу нея се изчерпва с подадения чрез процесуалния им пълномощник адв. М. М., отговор на молбата. От друга страна, молбата за отмяна е значителна по обем (20 страници) и съдържа изложение на множество твърдения и подробни доводи за обосноваване както на процесуална допустимост, така и на основателност на същата; към молбата са приложени и значителни по обем писмени доказателства (27 листа). Значителен по обем е и изготвеният от адв. М. отговор на молбата (12 страници) и съдържа подробни възражения и съображения както за процесуалната недопустимост на молбата, така и за неоснователност на същата; към отговора също са приложени немалко писмени доказателства (16 листа). Основателни са и доводите на ответниците, че молбата за отмяна съдържа множество вътрешни противоречия от фактическа и правна страна, което допълнително усложнява защитата срещу нея, а наведеното с нея основание за отмяна – по чл. 304 от ГПК, респ. – обстоятелството, че молителката не е участвала в исковото производство изисква проучване на множество документи, извън приложените по делото. От друга страна адв. М. е бил процесуален пълномощник на ответниците А. и Г. Г. още от първа инстанция в исковото производство, респ. – не се е налагало да полага допълнителни усилия за запознаване с него. Предвид така изложеното съдът намира, че развилото се производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК се отличава със значителна фактическа и правна сложност, но и предвид нея, положените усилия и обемът от работа по изготвянето на отговора на молбата за отмяна са несъответстващи на размера на заплатеното от ответниците А. и Г. Г. адвокатско възнаграждение от 3 600 лв., което се явява прекомерно спрямо тях, включително като се отчете, че в него е начислен ДДС, и като се съобрази материалния интерес по делото – 7 687.20 лв. С оглед това, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските, направени за заплащането на това адвокатско възнаграждение, следва да бъдат редуцирани, но не до претендирания от молителката размер от 802.29 лв., а до сумата 2 500 лв., която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на производството по делото.

В заключение, постановеното по делото определение № 1015/06.03.2024 г. следва да бъде изменено в частта му за разноските, като присъдените такива в размер 3 600 лв. следва да бъдат намалени на 2 500 лв., а в останалата `и част молбата по чл. 248 от ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ постановено по делото определение № 1015/06.03.2024 г. в частта му за разноските, с която Я. А. П. е осъдена да заплати на А. Й. М.-Г. и Г. Х. Г. сумата 3 600 лв., КАТО

НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото, от 3 600 лв. на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. А. П. в останалата `и част – за намаляване на горните разноски до размер от 802.29 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: