3 № 1238/18.03.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 546 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. посл. ГПК.

Обжалвано е определение № 2797/09.11.2023 г., поправено с определение № 2833/13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2916/2023 г., с което Софийски апелативен съд е отменил определение № 12339/18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 11576/2023 г. на Софийски градски съд и е допуснал предварително обезпечение на исковете на М. Д. З. срещу „Аз Билдинг“ ООД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 80 000 евро и чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 10 000 евро чрез налагане на запори на вземанията по банкови сметки и възбрани на имоти на „Аз Билдинг“ ООД, описани в определението, до общия размер 90 000 евро, при условие, че М. З. внесе парична гаранция 18 000 лв. по специалната набирателна сметка на САС, и е дал 20-дневен срок за предявяване на исковете.

Определението се обжалва от „Аз Билдинг“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, първият от които е: Основателна ли е молбата по чл. 309 ГПК, когато бъдещият иск е недопустим? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че определението е неправилно, защото е допуснато обезпечение на недопустими искове и при липсваща нужда от обезпечителните мерки.

Ответникът по касация М. З. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и определението е правилно. Неговият адвокат С. Х. иска да му се определи възнаграждение за осъществената безплатна защита.

Обезпечените искове са предявени в дадения срок.

Определението е постановено по молба по чл. 309 ГПК, в която М. З. твърди, че на 29.01.2021 г. с „Аз Билдинг“ ООД подписват договор, с който си обещават да сключат окончателен за покупко-продажба на обособени обекти в една сграда в [населено място]. По договора М. З. плаща на ответника 80 000 евро – част от цената и 10 000 евро – задатък. След това обаче дружеството продава на трето лице обещаните имоти, а М. З. е предявил исковете по чл. 135 ЗЗД и по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Двете дела – гр. д. № 2022/2022 г. и № 11710/2022 г. по описа на Софийски градски съд, са висящи. М. З. е заявил, че с бъдещите искове ще поиска под условие – ако искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде отхвърлен, разваляне на предварителния договор и връщане на платеното – цената и задатъка.

Въззивният съд е приел, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил молбата по чл. 309 ГПК, приемайки че бъдещите искове са за разваляне на предварителния договор, което е недопустимо – по съдебен ред се развалят само договорите по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Приел е, че няма пречка в бъдещата искова молба М. З. да упражни правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и да основе бъдещите искове по чл. 55, ал. 1, т. 3 и по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД на последиците от разваления договор. Заключил е, че са допустими, поисканите обезпечителни мерки съответстват на обезпечителната нужда, и молбата следва да уважи под условие за внасяне на парична гаранция 18 000 лв. (чл. 391, ал. 2 ГПК).

В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че е неоснователна молбата за обезпечение на недопустим иск. Бъдещите искове М. З. основава на последиците от развалянето на предварителния договор от 29.01.2021 г. В молбата по чл. 309 ГПК обаче липсват твърдения да го е развалил. Заявено е, че М. З. ще го развали с бъдещата искова молба под условие, ако бъде отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Искът в защита на бъдещи/невъзникнали субективни права е недопустим, като законът не допуска и подобна условност на дирената защита в исковото производство. Определението е несъвместимо и с практиката на Върховния касационен съд, която допуска кредиторът да упражни правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с исковата молба по претенции, основани на последиците от разваления договор. Тя обаче не следва механично да се пренася в обезпечителното производство. То първоначално се развива само с участието на ищеца/на молителя по чл. 309 ГПК и не е възможно изявлението за разваляне на договора да достигне до длъжника/до ответника и до породи последиците си.

Следователно първият повдигнат въпрос обуславя определението. Положителният отговор, даден от въззивния съд, противоречи на обсъдената практика на Върховния касационен съд. По него са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а определението следва да се допусне до касационния контрол.

Настоящият състав намира за неоснователна молбата за предварително обезпечение на исковете за бъдещи/невъзникнали вземания, включително като съобрази, че законът не допуска условност на дирената защита в исковото производство – при условие, че с влязло в сила решение бъде отхвърлен висящият иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по неприключеното между същите страни гр. д. № 11710/2022 г. на Софийски градски съд.

Молбата за предварително обезпечение е неоснователна, а с това и искането по чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2797/09.11.2023 г., поправено с определение № 2833/13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2916/2023 г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 2797/09.11.2023 г. и поправящото го определение № 2833/13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2916/2023 г. на Софийски апелативен съд.

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Д. З. ЕГН [ЕГН] за предварително обезпечение на бъдещи искове срещу „Аз Билдинг“ ООД с правна квалификация съответно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 80 000 евро и чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 10 000 евро.

ОБЕЗСИЛВА обезпечителните заповеди.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.