С решение 161 от 29.01.2015г., постановено по адм. д. 1045/14г. Пловдивският административен съд, десети състав, е отхвърлил жалбата на К. К. П. Г., действаща като едноличен търговец Т. К. П. гр. П., против ревизионен акт 161304182 от 19.12.2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., офис Пазарджик, потвърден с решение 247 от 19.03.2014г. на и. д.директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр. П., относно допълнително определени задължения за данък общ доход по чл.48 от ЗДДФЛ : за 2007г. в размер на 1 380 и лихви 880,62лв.; за 2008г. в размер на 2 391,90лв. и лихви 1 165,59лв.; за 2009г. в размер на 2 290,80лв. и лихви 857,30лв.; за 2010г. в размер на 2 830 и лихви 766, 98лв.; за 2011г. в размер на 1 191,80лв. и лихви 199,51лв., за 2012г. в размер на 2 727,90лв. и лихви 183,42лв. и относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2007г. 2012г. : вноски за ДЗПО УПФ в размер на 4 765,05лв. и лихви 2 832,85лв. и вноски за здравно осигуряване в размер на 5 810,51лв. и лихви 2 039,57лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на ДОДОП-гр. П. юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 161,32лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. К. П. Г., действаща като едноличен търговец Т. К. П. гр. П. чрез пълномощника й адв. Н. Ш.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд гр. П. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на ДОДОП-гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на едноличния търговец. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на К. К. П. Г., действаща като едноличен търговец Т. К. П. гр. П., против ревизионен акт 161304182 от 19.12.2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., офис Пазарджик, потвърден с решение 247 от 19.03.2014г. на и. д.директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр. П., относно допълнително определени задължения за данък общ доход по чл.48 от ЗДДФЛ : за 2007г. в размер на 1 380 и лихви 880,62лв.; за 2008г. в размер на 2 391,90лв. и лихви 1 165,59лв.; за 2009г. в размер на 2 290,80лв. и лихви 857,30лв.; за 2010г. в размер на 2 830 и лихви 766, 98лв.; за 2011г. в размер на 1 191,80лв. и лихви 199,51лв., за 2012г. в размер на 2 727,90лв. и лихви 183,42лв. и относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2007г. 2012г. : вноски за ДЗПО УПФ в размер на 4 765,05лв. и лихви 2 832,85лв. и вноски за здравно осигуряване в размер на 5 810,51лв. и лихви 2 039,57лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно процесуалните действия по извършване на ревизията - издадените заповеди за образуване на ревизионно производство, за определяне на компетентен орган и прочие, като след анализ на същите е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. След това в мотивите на решението е възпроизведена подробно установената фактическа установка по време на ревизията, събраните доказателства и основанията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа и размера на установените задължения за данък общ доход за периода 2007 2012г. и за задължения за задължителни осигурителни вноски. Решаващият съд е описал подробно заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, свързана със спорните въпроси между страните относно получаване на услуги по фактурите на общинско предприятие Траурна дейност-гр. П. и начина на определяне на данъчната основа на база на данни на други търговци, извършващи аналогична дейност. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. На първо място като неоснователно е прието възражението за липса на основание по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Посочено е, че констатирането на издадени фактури от ОПТраурни дейности-гр. П., които не са осчетоводени от търговеца, съставлява наличие на достатъчно данни за провеждане на ревизия по особения ред и че констатациите на РА в тази му насока не са оборени от задълженото лице по съответния ред. Предвид на нормативната база по отношение на извършването на погребенията на покойници в Р. Б. е прието, че услугите по същинското погребение /изкопаване на гроб, полагане на ковчег и закриване на гроба/ могат бъдат извършени единствено и само от организации, стопанисващи гробишните паркове, които са на бюджетна издръжка, поради което броят на извършените услуги от едноличния търговец е за толкова покойници, за колкото са издадени фактурите от ОПТраурни дейности-гр. П.. На стр.11 от мотивите са обсъдени възраженията на задълженото лице относно това, че при определяне на данъчната основа неправилно е определен размера на разходите за услуги, извън тези, свързани с общинското предприятие, като в подкрепа на твърдението, че тези разходи за занижени е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводствата на други търговци, занимаващи се с подобна дейност. Първоинстанционният съд не е кредитирал заключението /основно и допълнително/ в тази му част, като се обосновал с това, че същото не е в съответствие с останалите доказателства по делото. Използваните данни по аналог на Хронос 2007-ООД са приети за некоректни, тъй като се касае за дружество, което подлежи на облагане по друг ред, различен от едноличния търговец, като общото в случая е само извършваната дейност, но не и условията, при които се упражнява. Като допълнителен аргумент е посочено и това, че в разпита му пред съда вещото лице е посочило, че разликата се дължи в стойността на стоки и услуги, свързани със съпътстващи действия на същинското погребение венци, ковчези, раздавки, последващи помени, като фактурите са му предоставени в счетоводството на жалбоподателя, но не групирани по видове дейности, за да може да се направи извод в подкрепа на констатациите на вещото лице. Отделно е отбелязано, че всички фактури са издадени от Метро кеш енд кери България-ЕООД, като освен хранителни стоки, които може да се ползват за раздаване при помени, има и други стоки, не свързани с дейността. На стр.12 и 13 от мотивите са обсъдени оплакванията на жалбоподателката относно определянето на допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски. Прието е, че при извършване на ревизия органите по приходите разполагат с правомощия да установят осигурителен доход, различен от декларирания от ревизираното лице, като основание за това са разпоредбите на чл.3,ал.3,т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като на основание чл.6,ал.8 от КСО и чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО във вр. с чл.124а от ДОПК органът по приходите правилно е определил размера на задълженията за осигурителни вноски. Решаващият съд е изложил аргументи по приложението на чл.124а от ДОПК, като е приел, че същата като процесуална норма дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изложени са и мотиви защо според съда органът по приходите правилно е определил размера на отделните пера на осигурителните вноски. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд гр. П. е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не е разгледал по по-голяма част от направените оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, като в по-голямата си част мотивите на решението се изразяват в пресъздаване на административната преписка, без да са изложени доводи по направените в първоинстанционната жалба оплаквания. Твърди се още, че решаващият съд неправилно е приел, че са налице реални доставки по фактурите, издадени от ОПТраурни дейности-гр. П., както и че неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК. Направените оплаквания са не основателни.

Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по спора, като се е произнесъл по съществената част на направените от жалбоподателя оплаквания и възражения. Обстоятелството, че той не е уважил същите и не е споделил аргументите на жалбоподателката, само по себе си не означава, че решението е немотивирано и че съставлява по естеството си преразказ на констатациите на органа по приходите. Макар и не формулирано изрично, предвид на установената фактическа обстановка и становищата на страните, правилно е прието, че отговорът на основния спорен въпрос налице ли е хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК, която да обуславя провеждането на ревизията по особения ред, се обосновава от това налице ли са извършени доставки от ОПТраурни дейности гр. П.. Даденият положителен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В същото време не могат да бъдат споделени пространните доводи на касатора, че изводите на органа по приходите за наличие на доставки от въпросното общинско предприятие, които са възприети и от първоинстанционния съд, са голословни и не подкрепени с доказателства, а са изградени върху предположения. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена правната регламентация относно начина на извършване на погребения, въз основа на което е прието, че т. н. същинско погребение изкопаване на гроб, полагане на ковчег и заравяне, се извършва единствено от предприятия, които са на бюджетна издръжка, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. В тази връзка в хода на ревизията е са били изискани доказателства от съответното предприятие в гр. П., където е седалището и адреса на управление на търговеца. От страна на ОПТраурни дейности-гр. П. са представени дневници за продажби и фактури, придружени с касови бонови за извършени погребални услуги на ЕТ Т. К. П.. Тези доказателства сами по себе си са достатъчни за да се приеме, че такава услуга е била извършена от общинското предприятие. Подписът на получател не е елемент от фактурата като вид първичен счетоводен документ /по аргумент от чл.7,ал.1 от ЗСч./, поради което е без значение обстоятелството, че фактурите не носят подпис на търговеца. От друга страна, ОПТраурни дейности-гр. П. в качеството си на единствен извършител на определен род услуга, е длъжно да извърши същата при възлагане, като издаде съответната фактура на възложителя. Доколкото ОПТраурни дейности-гр. П. може да извърши същата услугата и самостоятелно, без тя да бъде възлагана от трети лица, и предвид спецификата на дейността, няма икономическа логика дружеството да издава произволни фактури на трети лица. При извършена съпоставка между издадените към ЕТ Т. К. П. и отчетените от нея фактури, е логична да се направи извод, че срещу издадените, но не отчетени фактури, стоят реализирани от търговеца услуги, приходите от които не са надлежно осчетоводени, поради което е налице хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК. Какви доказателства следва да се съберат в рамките на едни ревизия е въпрос на оперативна самостоятелност, която не може да бъде контролирана при съдебното оспорване. С оглед на правилата на разпределяне на доказателствената тежест и предвид презумпцията на чл.124,ал.2 от ДОПК при преценка на законосъобразността на ревизионния акт се преценява дали същият е обоснован със събраните в хода на ревизията доказателства и дали изводите на ревизиращия орган по прилагане на презумпции са изградени при спазване на правилата на формалната логика. В случая тази преценка е извършена от първоинстанционния съд и при условията на чл.160,ал.1 от ДОПК правилно е прието, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора относно приложението на чл.124а от ДОПК за определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски. Тълкуване на тази разпоредба вече е дадено от настоящия съдебен състав в решение 4821 от 08.04.2014г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. 13815/2013г. Според това виждане, нормата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г. регламентира приложението на чл.122 124 от ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че тя не определя възникването, съдържанието, изменение, погасяването или прекратяването на субективните права и задължения за осигурителни вноски, а оправомощава органът по приходите да определя и задължения за задължителни осигурителни вноски при провеждане на особеното ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуални правила, нормата на чл.124а от ДОПК също е процесуално-правна, поради което от момента на влизането си в сила тя е приложима както към висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила. Казано по друг начин, разпоредбата на чл.124а от ДОПК дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл.122 и сл. от ДОПК по отношение на данъчни периоди, преди влизането й в сила, като единственото условие ревизионното производство за тези задължения да е било висящо или да е образувано след влизането й в сила на 15.02.2011г. В конкретния случай ревизия е образувана въз основа на заповед 130228/08.05.2013г. и в предмета на ревизията - чл.113,ал.1,т.4 от ДОПК е посочено и определяне на задължения за ЗОВ за периода 2007 2012г.

Като е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена, Административен съд гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноските на ответната по касация дирекция са присъдени в рамките на първоинстанционното производство и съгласно установената практика на данъчните отделения на ВАС, такива не се следват за настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение , РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 161

на Административен съд-гр. П., десети състав, от 29.10.2015г.,постановено по адм. д. 1045/14г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Б. Л. Й.К.