Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. . КИРОВ при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора В. С. докладваното от председателяИ. А. по адм. дело № 2577/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Е. Е. ЕООД срещу решение № 4715/24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13164/2018 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на дружеството срещу Комисията за енергийно е водно регулиране /КЕВР/Комисията/ за осъждането й за причинени на дружеството имуществени вреди - пропуснати ползи, както следва: 341 211,53 лв. вреди от незаконосъобразен акт - т. 7 на решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. на ДКЕВР /отменено с решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав/, формирани като разликата между 112,48 лв. без ДДС преференциална цена, определена по т. 7 на цитираното решение, вместо 171,18 лв. без ДДС преференциална цена, определена по т. 4 от решението, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., за произведената и продадена електрическа енергия от ВЕЦ „Микрово“, както и законната лихва в размер на 173 046,55 лв., считано от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба; 763 533,83 лв. имуществени вреди от незаконосъобразно решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР /отменено с решение № 13785/12.11.2018г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд, ІV отд./, ведно със законната лихва от 6 999,62 лв., считано от 12.11.2018 г. до подаване на искова молба, които вреди са формирани от разликата от продадената от ВЕЦ „Микрово“ за периода от 18.12.2013 г. до 14.12.2015 г. електрическа енергия, следствие на отмененото решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, по определената по т. 7 преференциална цена от 112,48 лв. без ДДС, вместо по цена от 171,18 лв. без ДДС по т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВ; отхвърлена е и претенцията за законните лихви върху посочените суми до окончателното им изплащане. Ищецът е осъден за разноски в полза на ответника в размер на 21073 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В обобщение, възраженията на касационния жалбоподател се състоят в твърдението, че след като по делото е безспорно установена отмяната по съдебен ред на решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 7 и на решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, то жалбоподателят е следвало да продава електрическа енергия по преференциалната цена от 171,18 лв. без ДДС, определена по т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011г., вместо по цена от 112,48 лв. без ДДС, определена по отменената т. 7 на Решение № Ц-010/30.03.2011г. Довода си касаторът обосновава със заключението на комплексната съдебна експертиза по делото, според което ВЕЦ „Микрово“ е водноелектрическа централа, която следва да бъде категоризирана като такава по т. 4 от решението. Касаторът твърди, че като е продавал на по – ниската цена по т. 7 от решението, за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - разликата между двете продажни цени. Счита, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ е единственият възможен процесуален ред за обезщетяване на причинените му имуществени вреди. Оспорва решаващия извод на съда за липса на причинно – следствена връзка между отменените административни актове и безспорно настъпилата за ищеца имуществена вреда. Претендира разноски.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, в писмено становище по касационната жалба и в съдебното заседание по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. В обобщение прави възражения за липса на пряка причинно – следствена връзка между отменените административни актове и настъпилата за ищеца имуществена вреда. Сочи, че класификацията на отделните производители като вид ВЕЦ, не е в правомощията на КЕВР. Евентуалното неправилно определяне вида на централата и неправилното и съотнасяне към неотносимата точка от решението на ДКЕВР, е фактор, който не може да бъде вменяван в отговорност на Комисията. Твърди, че цените за изкупуване на енергия се прилагат в отношенията между производителя и обществения доставчик, респективно крайния снабдител, поради което, ако продажбите са реализирани на друга, а не на определената за съответната група производители цена, това не е по причина на регулаторния орган. Видно от административния акт, липсва властническо волеизявление от страна на Комисията, коя от преференциалните цени да бъде прилагана в договорните отношения между дружеството – ищец и крайния снабдител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението е правилно и следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд е постановил обжалвания резултат, установявайки, че решение № Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР е отменено на 12.11.2018 г. с окончателно решение № 4039/01.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015г. на АССГ, потвърдено с решение № 13785/12.11.2018г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд, ІV отделение. Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР е постановено след като с влязло в сила решение № 2126/13.02.2013г. по адм. дело № 5492/2011г. на Върховния административен съд, ІV отд., е отменено решение № Ц-010/30.03.2011г., в частта му по т. 7 и делото като административна преписка е върнато на КЕВР за произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Решение № Ц-010/30.03.2011г., в частта му по т. 1 – т. 6, е влязло в сила като стабилен административен акт.

С решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, в частта му по т. 7, е определена преференциална цена от 112,48 лв. без ДДС за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и водни централи с мощност до 10 мвт/ч. Именно на тази цена ищецът е продавал произведената от него електрическа енергия на крайния снабдител. Съдът е приел, че и двете решения, от които се претендират вреди не са персонални, като за определянето вида на централата и съотнасянето на конкретния производител към съответна точка на решенията /продажна цена/, от значение на първо място е самоопределянето на ищеца като адресат на конкретна част от решенията на КЕВР и изпълнението им до момента на предявяване на исковата молба. На следващо място, за категоризиране вида на централата на ищеца, съдът е допуснал и изслушал комплексна съдебна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която, в техническата й част, притежаваната от ищеца централа попада в приложното поле на т. 4 от решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Видно от заключението на вещото лице, решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР има няколко критерия за определяне на преференциални цени, подробно описани в експертизата. Именно тази диференциация на различните видове централи е причина ДКЕВР с решението си да направи класификация по няколко критерия и да предложи 7 подточки на ценови варианти. Според съда, по отношение на ищеца, вещото лице категорично е установило, че технически по смисъла на решение Ц-10/30.03.2011 г. ВЕЦ „Микрово“ е малка, високонапорна, деривационна ВЕЦ, която се категоризира по т. 4 на решението. При тези данни съдът е приел, че преференциалната цена, по която ищецът е следвало да продава електрическа енергия на крайният снабдител е не 112,48 лв. /по отменената т. 7 на решението/, а 171,18 лв. без ДДС /по неотменената т. 4 от решението/.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, по същество на исковата претенция, съдът е приел, че безспорно са налице отменени като незаконосъобразни административни актове, причинена на ищеца имуществена вреда /съдебната експертиза е установила, че за периода от 01.04.2011 г. до 14.12.2018 г. ищецът е продал 18 820 194,50 квт./ч. електрическа енергия на по-ниска цена или с 0,0587лв. квт./ч по-малко. Според съда обаче липсва следващия кумулативен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди – пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между отменения административен акт и причинената вреда. Продажбата на произведената през периода електрическа енергия към крайния снабдител на по – ниска цена - по т. 7, вместо по т. 4 от решение № Ц-010/30.03.2011 г. е пропусната полза в търсения размер /установено от СИЕ/, но тя не е пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Видно от решение Ц-010/2011г. на ДКЕВР липсва персонално определяне на преференциални цени. Липсват и данни ответникът със свой акт, действие или бездействие императивно да е наложил на ищеца да продава електрическа енергия на крайния снабдител на по – ниска цена. Според съда, самоопределянето на ищеца като такъв по т. 7, а не по т. 4 води до изводът, че вредите са опосредени от негови собствени действия, което изключва наличието на пряка причинно – следствена връзка. В заключение съдът е приел, че се касае за облигационна претенция, която следва да бъде реализирана по ред, различен от предвидения в ЗОДОВ.

Решението е валидно, допустими и правилно. Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно, като краен резултат, но по съображения, различаващи се от изложените в него.

Не може да се сподели извода на административния съд, че преференциалната цена, която е следвало да заплати крайният снабдител на ищцовото дружество е не 112,48 лева(по отменената т.7 от решението на КЕВР), а 171,18 лв. без ДДС, както е по неотменената т.4 от решението.

От съдържанието на решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и по-конкретно от съдържанието на т.III от него ( лист 7) става ясно, че Комисията е направила актуализация на цена на електрическа енергия, произведена от водни електрически централи с инсталирана мощност до 10МВТ. включително, въведени в експлоатация след влизане в сила на ЗВАЕИБ (19 юни 2007г.). Граматическото тълкуване на съдържанието на наименованието на тази точка и по-конкретно пунктуацията в изречението, води до извод, че включително играе ролята на наречие, а не съюз в изречението. При това тълкуване следва, че преференциалните цени, които са определени в т.III, в това число и в таблицата, започваща на стр.9 и свършваща на стр.10 от решението на КЕВР, са само за ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВТ, които са въведени в експлоатация след 19 юни 2007г., каквато МВЕЦ „МИКРЕВО“ не е, тъй като от документите по делото се установява, че тя е в експлоатация от 2006 година. Тоест, ищцовото дружество не попада в хипотезата на т.4 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, тъй като точка 4 е част от т.III, от същото решение, касаеща МВЕЦ, въведени в експлоатация след 19 юни 2007г.

Отделно от горепосоченото, след отмяната на т.7 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, липсват указания в решенията на ВАС, постановени в съдебните производства, завършили с отмяна на т.7 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение № Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР, за групирането на МВЕЦ, засегнати от т.7 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР в някои от предходните точки на същото решение. Напротив, както сочи и прокурора, в решение № 13785/12.11.2018г. на ВАС, постановено по адм. д.№ 12851/17г. е преценено като неправилно, даденото в този смисъл указание от АССГ.

На трето място, но не и по значение, е и обстоятелството, че видно и от двете решения на КЕВР ( Решение № Ц-10/30.03.2011 и Решение № Ц-5/20.02.2015г)е, че при определянето на преференциалните цени, КЕВР прави технико-икономически анализ на МВЕЦ, при който съобразява освен техническите характеристики на МВЕЦ и икономическите им показатели, които са различни в зависимост от периода на експлоатацията им.

По тези три групи съображения, касационната инстанция преценява, че т.4 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР е неприложима за ищцовото дружество, поради което за последното не е възникнала вреда от неполучаването на преференциалната цена, определена по тази точка през исковия период.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че ищецът би могъл да прецени наличието или липсата на вреда от отменените незаконосъобразни решения на КЕВР, тогава когато КЕВР приеме влязло в сила решение на мястото на отменената т.7 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.

Гореизложеното, мотивира настоящият съдебен състав да прецени касационната жалба като неоснователна. Решението на административния съд по съществото на спора като правилно, като краен резултат следва да се остави в сила.

Частично основателна е частната жалба на дружеството срещу определение № 3262/11.05.21г., постановено по същото дело от АССГ, която частна жалба с разпореждане от 24.6.2021г. на председателя на Трето отделение на ВАС,е разпоредена да се докладва и разгледа в рамките на настоящото производство.

С обжалваното определение, АССГ е отказал да уважи молбата на „Еко – Електрик“ЕООД за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските, присъдени на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 073 лева.

Административният съд правилно е преценил, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, която преценка е в съответствие с приетото в мотивите на определение на ВКС и ВАС №2/20.04.21г. по съвместно т. д.№ 1/19 г., а именно Съгласно § 6, ал.1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. След влизане в сила на чл.10, ал.4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78, ал.З и ал.8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10, ал.4 ЗОДОВ.

Неправилно обаче, АССГ е приложил закона при изчисляване на юрисконсултското възнаграждение. Приложима норма в случая е тази на чл.78, ал.8 ГПК, която препраща към ЗПП, респективно към Наредбата за заплащане на правната пощ, която в своя приложим към настоящия случай чл.24 превдижда възнаграждение от 100 до 360 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответника в първоинстанционното производството следва да се присъди юрисконултско възнаграждение в размер на 360 лева. По тези съображения, следва да се отмени обжалваното определение на АССГ, както и решението на АСС Г в частта за разноските за сумата над 360 лева.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция и заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконлутско възнаграждение, на последния следва да се присъди такова в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК врс чл.248 ГПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4715/24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13164/2018 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на Еко-ЕлектрикЕООД срещу Комисията за енергийно е водно регулиране за осъждането й за заплащане на обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди - пропуснати ползи, както следва: 341 211,53 лв. вреди от незаконосъобразен акт - т. 7 на решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. на ДКЕВР /отменено с решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав/, формирани като разликата между 112,48 лв. без ДДС преференциална цена, определена по т. 7 на цитираното решение, вместо 171,18 лв. без ДДС преференциална цена, определена по т. 4 от решението, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., за произведената и продадена електрическа енергия от ВЕЦ „Микрово“, както и законната лихва в размер на 173 046,55 лв., считано от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба; 763 533,83 лв. имуществени вреди от незаконосъобразно решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР /отменено с решение № 13785/12.11.2018г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд, ІV отд./, ведно със законната лихва от 6 999,62 лв., считано от 12.11.2018 г. до подаване на искова молба, които вреди са формирани от разликата от продадената от ВЕЦ „Микрово“ за периода от 18.12.2013 г. до 14.12.2015 г. електрическа енергия, следствие на отмененото решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, по определената по т. 7 преференциална цена от 112,48 лв. без ДДС, вместо по цена от 171,18 лв. без ДДС по т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР и е отхвърлена претенцията за законните лихви върху посочените суми до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯ Определение № 3262/11.05.2021г., постановено от АССГ по същото дело, като вместо това ИЗМЕНЯ Решение № 4715/24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13164/2018 г. на Административен съд – София град в частта за разноските, като го отменя за сумата над 360 лева.

ОСЪЖДА Еко-ЕлектрикЕООД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Албена Радославова

/п/ Юлиян Киров