Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. И. от [населено място] против решение № 4920/10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4723/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 15-07-132/20.04.2015 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Касаторът излага съображения, които могат да се приемат за твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да й бъде предоставена исканата правна помощ.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Националното бюро за правна помощ - [населено място], не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на М. И. И. против решение № 15-07-132/20.04.2015 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказано предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) /ЗПП/. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката е законосъобразен, тъй като същата не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПП. Посочил е, че такава правна помощ се предоставя...