Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. С., надлежно упълномощен от изп. директор на дружеството И., против решение № 1024/10.06.2015 г. по адм. д. № 2399/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно.

Кметът на [община], ответник по касационната жалба, не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора [фирма] срещу Заповед № 8-Z-113/14.01.2014 г., с която на основание чл. 225а вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ кметът на [община] е наредил премахване на незаконен строеж "дървено бунгало", находящ се в поземлен имот № 10647, м. "М.", землище [населено място].

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В мотивите си е направил преценка на събраните в хода на делото доказателства, които е обсъдил в съвкупност с констатациите на административния орган по административната преписка. Решаващите си правни изводи е възприел главно на база констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а именно, че за процесното бунгало липсват строителни книжа, че е изградено в земеделска земя без промяна на предназначението й, при липсата на одобрен подробен устройствен план.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решиение е неоснователна.

Представеното в подкрепа на касационните доводи за неправилност на решението Разрешение за строеж № 54/21.11.1986 г. за монтиране в м. "К." въз основа на съгласувани на 14.11.1986 г. проекти на 70 бр. бунгала, като временно строителство по реда на чл. 120 от Правилник за прилагане на Закон за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм. / не налага извод, различен от възприетия от първоинстанционния съд такъв. Дори процесното бунгало да бъде идентифицирано като едно от посочените в разрешението 70 бр. дървени бунгала, то се явява незаконно на основание § 50а, ал. 1 и ал. 2 /ДВ бр. 124/1998 г./ ЗТСУ отм. , съгласно който разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в действащите подробни градоустройствени планове, но допустими като временно строителство по реда на отменената с Постановление № 500 на МС от 1997 г. / ДВ бр. 6/1998 г./ ал. 4 на чл. 120 ППЗТСУ към момента на разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила изменението и допълнението на ППЗТСУ ДВ бр. 6/1998 г. и подлежат на премахване по реда на чл. 160 от закона. Разпоредбата е обнародвана на 16.01.1998 г. и е влязла в сила на 20.01.1998 г., след която дата строежът, разрешен като временен е подлежал на премахване като незаконен по реда на чл. 160 ЗТСУ отм. , Относно строежа не се установяват и предпоставките по § 17 ПРЗУТ, тъй като е извършен в частна земеделска земя без промяна на предназначението й.

Предвид изложеното по отношение обжалваното решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК ,Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1024/10.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2399/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.