Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, чрез пълномощника юрк. Т. Ч. и от А. В. В., изтърпяващ наказание "20 години лишаване от свобода” в Затвора В. срещу Решение № 713 от 26.03.2015 г., постановено по адм. дело № 3147/2014 г. от Административен съд - Варна.

В жалбите се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт в съответните неблагоприятни за касаторите части на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на ГД "ИН" и уважаване на иска исцяло - по жалбата на В.. Касаторът ГД "ИН" е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. В. В. е релевирал в писмен отговор възраженията си срещу основателността на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ГД "ИН" е частично основателна, а тази на А. В. е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Варна е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. да заплати на А. В. В., изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място] сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 05.10.2005 до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.14г.- датата на исковата молба,...