Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр, с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на И. Ю. Х., съдия в Специализирания наказателен съд, срещу решения по т. 7.2 – 7.4 по Протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 28.01.2016 г., с които е оставено без уважение възражението на жалбоподателя, проведено е периодично атестиране на основание чл. 196, т. 2 от ЗСВ на И. Х. – съдия в Специализирания наказателен съд, с ранг „съдия в АС“ и е приета комплексна оценка от атестирането „добра“ – 85 /осемдесет и пет/ точки на основание чл. 206 от ЗСВ.

В жалбата се излагат оплаквания, доводи и съображения, които се определят като твърдения за нарушение на материалния закон, представляващи основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Поддържа, че ВСС неправилно е квалифицирал особеностите на част от правосъдните му актове, като резултат от липса на правни познания и умения за прилагането им. Иска да се приеме, че причината за отмяна на една част от отменените му актове (26 %) следва да бъде по – малко укорима, поради желанието му за усъвършенстване и развитие на наказателното право, което е отречено от по-горната инстанция и от ВСС, и да се определи атестационна оценка от 86 точки.

Ответникът по касационната жалба – Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител А. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателя отменително основание по чл. 146 от АПК. Поддържа, че оспорените решения са взети с необходимото мнозинство, при спазване на административнопроцесуалните правила. Решенията са мотивирани, като са обсъдени възраженията на атестирания съдия, като периодичното атестиране е проведено съобразно процедурата в ЗСВ и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител...