Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Я. Ч., срещу Решение № 842 /28.04.2015 г. по адм. д. № 2979 /2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 10-ти с-в, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу АПВ /акт за прихващане и възстановяване/ № 1426469 /25.07.2014 г. на ТД на НАП – П. за възстановяване на акциз и са присъдени разноски.

Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, направени са необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноските по делото.

Ответната страна – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П., не се представлява в производството и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

През 1993 г. [фирма] с фактури № 112 и 113 от 07.07.1993 г. закупува 17810 кг. цигари "А." от ТК "Т.", [населено място] на обща стойност 5 031 325 лв. /неденоминирани лв./ с включен акциз 60% - 3018795 /неденоминирани/ лв. На 07.07.1993 г. е деклариран осъществен износ на цигари с митническа декларация /МД/ № 1-3538 и 1 -3539 през Р. - Г. “Д. М.”. Твърди се, че не е възстановен акциз в размер на 149 274,19 лв. деноминирани лева поради образувано наказателно производство срещу лицето за опит за присвояване на акциз по деклариран, но неосъществен износ на цигари. С Постановление на Районна прокуратура - Х. от 13.01.2009 г. е прекратено наказателното производство.

По събраните по делото доказателства се установява, че в началото на м.09.1993 г. С. Ч. е представил пред ТДД Х. МД № 1-3538 и 1-3539 от 07.07.1993 г. с положени лични митнически печати, удостоверяващи извършения износ през Р. - Г. "Д. М.", като върху митническите декларации имало печат с посочен издател "Пето данъчно бюро [населено място]". С писмо № ДИ-12169 /16.09.1993 г. Р. митница уведомила данъчната администрация, че представените митнически декларации не са регистрирани и по тях износ не е осъществен, а с писмо № Д-11-00-22 /21.09.1.993 г. ТДД Х. уведомила Окръжна прокуратура Х. за установеното. В хода на разследването било установено, че действително износът не е осъществен, а цигарите са разтоварени в [населено място] /писмо с вх.№ Д-67-00-77 /20.09.1993 г. е в кориците на следствено дело № 577, според данните от което, митнически декларации № 13538 /07.07.1993г. и 13593 /07.07.1993г. не са заведени в книгата за износ на Г. "Д. М."/.

Както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба се твърди, че износът е извършен за А./Русия с транспорт на получателя, като са посочени и имената на шофьорите и автомобилите, с които е извършен транспортът. Сочи се също, че неотразяването на двете митнически декларации в Книгата за износ на Митница Р. не води до извод, че износ не е извършен.

На доказване в производството подлежи положителният факт, а не отрицателният такъв, а именно – че износът е извършен. Липсата на официалния удостоверителен документ за износа – коректно съставени, оформени и вписани в съответните регистри митнически декларации, не може да се компенсира със съставените частни документи за същото това обстоятелство. От страна на жалбоподателя не се представени доказателства, че са налице материалноправните предпоставки да упражни правото си за възстановяване на акциз по чл.1, ал. 5 от ЗДОА отм. , Жалбоподателят е разполагал и с друга правна възможност за установяване на това обстоятелство – за довършване на фактическия състав по оформяне на износа, но тя също не е използвана

Липсват доказателства, че с образуването на наказателното производство, е било спряно административното такова по възстановяването на акциза. Липсват доказателства и за това, че е обжалван мълчалив отказ за възстановяването на акциза. В този смисъл правилен и законосъобразен е изводът на съда, че е изтекла погасителна давност за вземането, тъй като от 07.1993 г. до датата на подаване на искането за възстановяване от м.07.2014 г. е изтекла дори и абсолютната 10-годишна давност. Неоснователно и непочиващо на каквато и да е правна норма е твърдението, че вземанията на субектите спрямо държавата изобщо не се погасяват по давност.

Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 842 /28.04.2015 г. по адм. д. № 2979 /2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 10-ти с-в, с което е отхвърлена жалбата на С. Я. Ч. срещу АПВ № 1426469 /25.07.2014 г. на ТД на НАП – П. за възстановяване на акциз и са присъдени разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.