Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. К., като едноличен търговец с фирма [фирма], срещу решение № 223/05.06.2015 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 109 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991400009514/31.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т.. Описателно се сочат трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 4 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване данъчно-осигурителна практика” [населено място] отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС В. Т административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на [фирма] на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. “б” във вр. с чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е наличието на публични задължения събирани от НАП към датата на издаване на акта за дерегистрация в общ размер 107 139.53 лева, при налични активи на стойност 323 244.31 лева и задължения по счетоводни данни в размер 312 145.62 лева.

АС В. Т е приел, че са осъществени предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Съдът е ценил заключението на приетата по делото ССЕ, според която съотношението на активите на дружеството и задълженията му е на стойност 11 098.69 лева и изчисленият от експерта размер на публичните задължения 107 139.53 лева надвишава стойността на намалените с размера на задълженията активи на длъжника. В кръга на задълженията на търговеца е включена и сумата 180 000 лева, осчетоводена като задължение по сметка 494 Разчети със собственици. Отречено е с представените от жалбоподателя 4 бр. протоколи и 4 бр. ПКО да се установява безвъзмездното предоставяне на средствата от К. за разширяване на дейността на предприятието. Решението е неправилно.

Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. “б” от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи.

Самостоятелно основание за правомощието на приходната администрация да прекрати регистрацията в специалния регистър по ЗДДС е размера на публичните задължения на касатора, превишаващ намалената със задълженията му стойност на активите /чл. 176, т. 4 от ЗДДС/. Неоснователно в масата на задълженията на търговеца е включено това в размер 180 000 лева, отразено по сметка 493. С регистрирането едноличен търговец не възниква нов правен субект, а се разширява правосубектността на физическото лице – търговец. Затова и не възниква облигационно правоотношение при финансирането на предприятието на едноличния търговец със средства на физическото лице, тъй като няма как в едно и също лице да се слеят качеството длъжник и кредитор. Извършените счетоводни записвания целят да отразят в съответствие с чл. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) отм. имуществената промяна, която се квалифицира като стопанска операция, но ако за целите на счетоводното отчитане съществува „дълг“, то липсва правно задължение. Не съществува притезание на К. към едноличния търговец.

След изключване на сумата 180 000 лева, задълженията на регистрираното лице са 132 145.62 лева. При намаляване на балансова стойност на активите от 323 244.31 лева с размера на задълженията остатъкът 191 098.69 лева надвишава публичните задължения към датата на акта за дерегистрация / в размер 107 139.53 лева/.

Разпоредената от органа по приходите дерегистрация по ЗДДС при отсъствие на материалните предпоставки на правната промяна е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт – неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на акта за дерегистрация.

При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 875 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 223/05.06.2015 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 109 по описа за 2015 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991400009514/31.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т..

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т. да заплати на Л. В. К. деловодни разноски в размер 875 лева. Решението е окончателно.