С решение № 2351 от 09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1464/2014 г., Административeн съд В., е постановил, по молба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" -гр. В., да бъде издаден дубликат на изпълнителен лист № 197/15.04.2015г., издаден на основание Решение № 2721/27.11.2014г. постановено по адм. д. №1464/2014г. на Административен съд [населено място].

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц. Н. И.. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" -гр. В. не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си, административният съд е постановил издаването на дубликат на изпълнителен лист, издаден на основание Решение № 2721/27.11.2014г. постановено по адм. д. №1464/2014г. на Административен съд [населено място]. За да постанови този резултат административният съд е съобразил разпоредбите на чл. 409 от ГПК, като е изследвал хипотезата на изгубване на документа, събрал е свидетелски показания от страна на служител на ТД на НАП. Изложени са мотиви, че представените от молителя доказателства в тази насока са достатъчни и установяват по безспорен и категоричен начин факта на изгубване на издадения оригинал, поради което молбата като основателна следва да бъде уважена. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото е видно, че с решение № 2721/27.11.2014г. постановено по адм. д. №1464/2014г. на Административен съд [населено място], потвърдено с Решение № 2716 от 12.03.2015 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 505/2015 г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Ц. Н. И. срещу РА № 251304478/09.01.2014г., издаден от орган на приходите при ТД на НАП В. и потвърден с Решение 102/07.04.2014г., с решението в полза на дирекция „ОДОП“- В. при ЦУ на НАП са присъдени 465,62 лв. разноски. Издаден е изпълнителен лист.

В писмо от 14.07.2015г. Директорът на ТД на НАП В. уведомява Директора на Дирекция „ОДОП“ В., че оригиналът на процесният изпълнителен лист е изгубен, а с писмо от 04.08.2015г., Директорът на ТД на НАП В., прави уточнение, че изгубването е станало при кореспонденция между офисите на данъчната администрация във В. и Т..

Изложените факти са правилно установени от административен съд В..

Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл. 409 от ГПК. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. В случая спорът се свежда до това дали е налице първото кумулативно условие - дали издаденият първоначален изпълнителен лист е загубен. В подкрепа на твърденията си молителят е представил посочените по-горе писма; свидетелски показания на служители на НАП, както и писменни обяснения имащи характер на частни писмени доказателства.

Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че са изпълнени условията на чл. 409 от ГПК за издаване на дубликат на изгубения ИЛ, тъй като е доказано както изгубването на оригинала, така и дължимостта на сумата по него от страна на длъжника, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед на гореизложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2351/09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1464/2014 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.