Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. Ф. от [населено място], срещу решение № 2041 от 23.12.2015г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 688/2015г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ рег. № 7852з-124/30.07.2015г. на Началника на Второ РУ „Полиция“ – [населено място] за подновяване на разрешение за дейности с късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на физическо лице.

Ответникът по касационната жалба, Началникът на 02 РУП [населено място], не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на С. Л. Ф. от [населено място] срещу отказ рег. № 7852з-124/30.07.2015г. на Началника на Второ РУ „Полиция“ – [населено място] за подновяване на разрешение за дейности с късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на физическо лице.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона.

В хода на производството пред Административен съд Благоевград не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция.

Съдът въз основа на пълен и подробен анализ на събраните доказателства е установил всички релевантни за спора факти, като съдебният акт обосновано анализира елементите от фактическия състав на постановения отказ във връзка с установените по спора факти.

Въз основа на установените факти /които касационната инстанция приема и не следва да повтаря/, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Органът правилно е приел, че по отношение на Ф. не са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на началника на 02 РУП – Б., с който отказва на основание чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ подновяване на разрешение за дейности с късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на физическо лице.

Върховният административен съд споделя и изводите на Административен съд Благоевград от правна страна.

При установените по делото факти и с оглед на твърдяното от касатора отменително основание, спорът по делото е досежно обосноваността на извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително.

За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното:

Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини, както правилно е приел и съдът, е на касатора.

Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това.

Както административният орган, така и съдът са обсъдили наведените от Ф. доводи във връзка с дейността му като охранител.

Съдът споделя подробните съображения на представителя на Върховна административна прокуратура.

В докладна записка на служител на ОД на МВР /л.28/ се сочи, че жалбоподателят не е подавал сигнали за отправени заплахи към него или членове на семейството му. В писмото на началника на II РПУ /л.82/ се сочи, че има подадени жалби срещу и от жалбоподателя. Във връзка с жалбата от жалбоподателя е образувана преписка № 3626/10г. на РП - Б. по която е извършена проверка от РПУ и е изпратена през 2011г. на Районна прокуратура /л.86/, като не са ангажирани доказателства за произнасянето от Районна прокуратура. Жалбоподателят не сочи доказателства за отправени конкретни заплахи след като му е отказано подновяване на разрешителното за държане на огнестрелно оръжие през 2012г., с оглед твърденията на пълномощника му /л.24, л.38/, включително и с оглед водените наказателни производства по които жалбоподателят е свидетел /л.60, л.74/, а от протокола от с. з. /л.88/ се установява, че е даден ход по същество едва след изричните изявления на пълномощника на жалбоподателя, че няма други доказателствени искания.

Обосновано решаващият състав е приел, че в производството не се доказват основанията по чл.58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за основателни причини за самоотбрана с оглед на наличие на реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя, при съобразяване на доказателствената тежест за него. Основателно е отбелязано, че предвид чл.6 от ЗОБВВПИ законодателят е разграничил по предназначение и технически характеристики огнестрелните оръжия за служебни и за граждански цели и предвид чл.94, ал.1 от ЗОБВВПИ е посочено, че претенциите на жалбоподателя с оглед намиране на работа като охранител и нуждата от разрешително за огнестрелно оръжие следва да се осъществи по друг нормативно установен ред.

Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2041 от 23.12.2015г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 688/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.