Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район Л., [улица], ет., представлявано от юрк. Т., срещу решение № 7392/27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7852/2015 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 128/28.04.2015 г., издаден от орган по приходите при С. община, потвърден с решение № МДТ-РД-22-01-49/09.07.2015 г. на директора на Дирекция "Общински приходи " при С. община.
По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски. Противно на възприетите от съда изводи, касаторът твърди, че хипотезата на конфискация на МПС попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , Позовавайки се постановление на СРП № 26122/05.11.2014 г., съдържащо данни, че притежаваният от дружеството и отдаден за ползване на лизинг автомобил е бил иззет от компетентните органи в Испания на 31.03.2008 г. и продаден на търг на 16.09.2008 г., оспорващият претендира недължимост на заплатения от него и установен с процесния АУЗД данък върху превозните средства за периода 2010 г. – 2014 г., т. к. е бил лишен от правото на собственост върху обложения автомобил.
Ответната страна - директор на Дирекция "Общински приходи " при С. община, чрез адв. Г., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи моли за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обективирания в атакуваното решение резултат, първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорения АУЗД, с който за периода от 01.01.2010 г. до 03.12.2014 г. в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства (Д.) в общ размер на 1003, 95 лева, за притежавания от него лек автомобил марка "Пежо", модел "407", рег. номер С..
От фактическа страна по делото е установено, че процесното МПС е регистрирано в КАТ като собствено на дружеството на 20.04.2007 г., регистрацията му е прекратена по искане на жалбоподателя на 03.12.2014 г. на основание – конфискация на автомобила в друга държава, а създадената данъчна партида е закрита на 04.12.2014 г. - след подаване на съответна декларация в приходната администрация и представяне на изискуемите документи, удостоверяващи дерегистрирането и снемането от отчет на автомобила. Констатирано е, че обхванатите в предмета на АУЗД публични задължения до датата на прекратяване на регистрацията на МПС са надлежно заплатени.
Въз основа на събраните доказателства съдът е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата формата и при спазване на процесуалните правила. Материалната му законосъобразност е обосновал с отсъствие на предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от определеното в АУЗД данъчно задължение, респ. – за връщане на платените суми. Изведено е заключение за неприложимост на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) към конкретния казус, т. к. същата касае само случаите на унищожени или откраднати превозни средства, за което е представен документ от съответния компетентен орган, като конфискуването не е сред изрично предвидените в нормата предпоставки за възстановяване на внесен данък. Според съда изземването на автомобила поради изоставянето му не е приравнимо на унищожаване или кражба по смисъла на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , а по отношение на бракуването е относим редът на чл. 58, ал. 4 с. з., чието приложение обаче е обвързано от момента на прекратяване на регистрацията на МПС за движение, евентуално – и от представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. При липса на доказателства за различна релевантна дата на дерегистриране на автомобила (служебно или по инициатива на заинтересованото лице) и за наличие на отричащ дължимостта на сумите до прекратяването на регистрацията правнорелевантен факт, АССГ е счел, че задълженията в атакувания акт са правомерно установени по основание, период и размер. Решението е правилно.
Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. соченото от оспорващия постановление на СРП № 26122/05.11.2014 г., формирал е изводи по доказателствения материал и по наведените от страните съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Не е налице твърдяното в жалбата игнориране на приложеното прокурорско постановление. Съдържащите се в него данни от Интерпол-Испания за вдигане и изземване на лизинговия автомобил на 31.03.2008 г. от местната полиция в [населено място] (В.), поради изоставянето му на улицата, и за последващото му бракуване на 16.09.2008 г. и продаване на търг, са взети предвид при произнасянето на съда, но не обуславят различен от постановения правен резултат. Решението е надлежно мотивирано, спазени са изискванията на чл. 168 и чл. 172а АПК. Поради това, противно на оплакванията на касатора, съдебният акт не е засегнат от процесуален порок.
Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав.
Спорът по делото се свежда до въпроса за дължимостта на установения от органа по приходите Д. за времето 2010 г. – 03.12.2014 г. в контекста на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , и в частност – осъществява ли конфискуването на МПС някоя от визираните в цитирана норма предпоставки.
С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б - чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства (чл. 53 ЗМДТ) по постоянния им адрес - чл. 54, ал. 1 (сегашна ал. 4) ЗМДТ. Законодателят е обвързал дължимостта на Д. до прекратяване на регистрацията – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане в законоустновения срок (чл. 60 ЗМДТ) на Д. за процесния данъчен период. Видно от представените по делото доказателства, в случая регистрацията на автомобила е била прекратена на 03.12.2014 г. – това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Вярна е в този смисъл преценката на съда, че публичното задължение е законосъобразно определено по основание и размер, т. к. не са налице отричащи дължимостта му предпоставки. Притежаваното от дружеството превозно средство е дерегистрирано на 03.12.2014 г., поради което в съответствие с материалния закон е изведено заключение за липса на основания за отпадане на задължението за заплащане на процесния данък до този преустановяващ облагането момент.
Съгласно действалата до 01.01.2010 г. редакция на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ, за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. На първо място, обхванатият от АУЗД период не попада под действието на цитираната разпоредба по време, чиято отмяна (01.01.2010 г.) предхожда възникването на процесните данъчни задължения (2010 г. – 2014 г.). Нормата е неприложима и поради отсъствие на визираните в нея условия за освобождаване от заплащането на данъчни задължения. Установените по делото факти относно конфискация на притежаваното от дружеството МПС през 2008 г. в друга държава са извън приложното поле на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , Противно на защитната теза на касатора, изземването не може да се отъждестви с кражба или унищожаване, поради което соченото от дружеството обстоятелство, не се субсумира към някоя от изчерпателно уредените в разглежданата разпоредба хипотези. Правоприлагане по аналогия или разширително тълкуване на норми, установяващи изключение (освобождаване) от изпълнението на публично задължение, е недопустимо.
Твърдението, че към 2008 г. притежаваното от лицето МПС е бракувано, освен неподкрепено с годни доказателства, не представлява основание по чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. , Документ от съответния орган, удостоверяващ настъпването на такова събитие не е представен. По аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ правопораждащ факт за освобождаване от заплащането на Д. е прекратяването на регистрацията пред КАТ, поради което начислените до дерегистрирането на автомобила на 03.12.2014 г. задължения са правомерно установени в АУЗД.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от ответния орган искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат направените такива, поради което [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на С. община сумата от 360, 32 лв. (триста и шестдесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие, фактури и преводно нареждане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7392/27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7852/2015 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район Л., [улица], ет., да заплати на С. община направените по делото разноски в размер на 360, 32 лв. (триста и шестдесет лева и тридесет и две стотинки). Решението е окончателно.