Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Местни данъци и такси” при [община], срещу решение № 83 от 18.05.2015 г. постановено по адм. дело № 83 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – С. З..

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че при установените по делото обстоятелства съдът неправилно е приложил нормите на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) и чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Неправилно съдът е приел, че получената сума при разпределението извършено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. на 11.10.2013 г. по изпълнително дело № 201387000400016 покрива изцяло търсеното публично вземане на общината, в това число размера на главницата и лихвите за такса битови отпадъци (ТБО). Разпределението от публичния изпълнител на получената сума от публичната продан на недвижимия имот се определя съобразно реда по чл. 136 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). С привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се ползват вземанията на държавата да дължими данъци върху определен имот, без значение промяна на собствеността. С постъпилите от ЧСИ суми са погасени всички задължения за данък недвижим имот (ДНИ) за имот с идентификатор 68850.233.441, както на [фирма], така и на предходния собственик – [фирма]. Недопустимо от съда се приема, че със сума преведена от съдебния изпълнител единствено за ДНИ е следвало да се погаси задължение за ТБО. Това са различни по вид публични задължения и могат да бъдат прихващани служебно от органа по приходите или по искане на лицето. За да е налице допустимост на прихващането по чл. 128 и сл. от ДОПК задълженията следва първо да са установени. Поради това неправилно съдът е приел,...