Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 2443/08.04.2015г. по адм. д.№ 1415/2015г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за дерегистрация по ЗДДС № 230991400009642/05.11.2014г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли акта за деригистрация да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция „ОДОП”-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против акт за дерегистрация по ЗДДС № 230991400009642/05.11.2014г. на ТД на НАП-С., с който на основание чл.176, т.3 във връзка с чл.106, ал.2, т.2, б.„б” от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството, тъй като регистрираното лице извършва системни нарушения на ЗДДС – невнасяне на данъка за 3 данъчни периода в рамките на 12 месеца – по СД за м.5 и 11.2011г. и м.1.2012г.

Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на доводът за липса на мотиви в акта за дерегистрация. В акта са посочени фактите – невнесен данък за три месеца в рамките на една година и приложимата правна норма – чл.106, ал.2, т.2, б.”б” и чл.176 от ЗДДС. Непосочването с цифри на конкретната хипотеза от чл.176, т.3 от ЗДДС, която е приложима в случая не е съществено процесуално нарушение, тъй като същата е преразказана в мотивите на акта. Изложената в акта обстоятелствена част – фактите и посочването на приложимата правна норма, с преразказана конкретната хипотеза по чл.176, т.3 от ЗДДС е достатъчна мотивация на акта за дерегистрация. Неоснователен е доводът за неправилно приложение на чл.176, т.3 от ЗДДС без наличие на системно нарушение по §1, т.42 от ЗДДС. Законосъобразен е изводът на съда за неприложимост на определението за системни нарушения по §1, т.42 от ЗДДС към системно неизпълнение на задължения по чл.176, т.3 от ЗДДС. По чл.176, т.3 от ЗДДС законодателят има предвид неизпълнения на задължения по ЗДДС, за които може и да не е предвидена административно-наказателна отговорност.

Неоснователен доводът на касатора, че неизпълнението по чл.176, т.3 от ЗДДС трябва да се отнася за различни видове задължения по този закон. Такова изискване в чл.176, т.3 от ЗДДС няма. За да е налице системност е необходимо да е налице повече от две неизпълнения на задължение по закона, без оглед дали са наказуеми с административно наказание или не, както правилно е приел административния съд.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 300лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2443/08.04.2015г. по адм. д.№ 1415/2015г. на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-С. 300лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.