Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против Решение №1326/ 06.03. 2015 г., постановено по адм. дело № 11468 / 2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С жалбата се посочва, че решението е неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и се иска неговата отмяна и да се постанови ново, което да уважи предявените искове в пълен размер. Счита, че неправилно административния съд приема, че не се дължи обезщетение, тъй като за претърпени имуществени вреди от неизползването на имота то се изчислява на база месечния наем за същия имот. Според него са установени кумулативно всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт на административен орган, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между тях.

Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адв. О. М. от САК поддържа жалбата и иска да се уважи иска, така както е предявен. Подробни доводи са развити в представените по делото писмени бележки.

Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - [населено място], чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба, предвид аргументите подробно развити в писмения отговор и моли същата да се остави без уважение. Според него правилно АССГ е приел, че иска предявен от дружеството за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се остави без уважение. Моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обосновани и съответни на материалния закон изводите на съда за липса на два от елементите на фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата.

Счита, че не е доказана вредата, както по основание, така и по размер, предвид претенцията пропуснатите ползи да са в резултат от неосъществени наемни правоотношения. В заключение се посочва, че не са налице касационни основания за отмяна на решението.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 1326/ 06.03. 2015 г., постановено по адм. дело № 11468/ 2011 г. на АССГ се ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от [фирма] [населено място] срещу Дирекция за национален строителен контрол за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на средния пазарен нам за периода 01.10.2011 г.– 31.12.2012 г., представляващи пропуснати ползи за отдаване под наем на помещения в сграда в имот, находящ се в УПИ VІІІ-9,10, кв. 148, м. „Зона Б-2”, с административен адрес: [населено място], [улица], причинени според ищеца от незаконосъобразни административни актове– Заповед № ДК-10-137/ 02.12.2009 г. на Началник сектор „Строителен контрол” при Столична РДНСК и Заповед № ДК-09-93 / 22.12.2009 г. на Началника на Столична РДНСК, в резултат на които е спряно строителството за периода от 22.12.2009 г. до 07.04.2011 г.

АССГ приема, че по делото не е спорно, че спирането на строителството е било факт за периода от 22.12.2009 г. до 07.04.2011 г., като се посочва, че не е спорно също, че Заповед № ДК-09-93 / 22.12.2009 г. на Началника на Столична РДНСК за спиране на строителството е издадена именно на основание и въз основа на Заповед № ДК-10-137 / 02.12.2009 г. на Началник сектор „Строителен контрол” при Столична РДНСК.

Съдът приема, че е налице незаконосъобразен административен акт Заповед № ДК-10-137/ 02.12.2009г. на Началник сектор „Строителен контрол” при Столична РДНСК, отменен с решение по админ. дело № 8702/ 2009 г. Посочва се, че преустановеното строителството за периода от 22.12.2009 г. до 07.04.2011 г. е в резултат на незаконосъобразен административен акт. Мотивиран така, съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ.

От друга страна от решаващия съд се счита, че не са налице вреди и пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. С оглед приетата съдебна експертиза се приема, че към момента на приключване на устните състезания по делото, за строежа все още няма издадено Разрешение за ползване.

Според решаващият съд доколкото вредите се твърдят, като претърпени имуществени вреди в размер на средния пазарен наем за периода 01.10.2011 г. – 31.12.2012 г., представляващи пропуснати ползи за отдаване под наем на обекти в имота, то стойността им първо не може да бъде доказана, тъй като не е ясно към кой момент строителството ще приключи, при положение, че е установено, че все още не е напълно завършено.

Според първоинстанционният съд не може да се приеме със сигурност и определяне на вредите като пропусната цена за отдаване под наем на обекти в имота, доколкото изобщо не е сигурно, първо, намерението на ищеца да го отдава под наем, и на второ място, дали такива договори биха били сключени.

Предвид тези мотиви се счита, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, поради липса на всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна.

Релевираните доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано са неоснователни. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДВ и това обуславя уважаване на исковите претенции.

Действително в случая е налице отменен административен акт Заповед №ДК-10-137/ 02.12. 2009 г. на Началник сектор „Строителен контрол” при Столична РДНСК, като е налице пряка зависимост между него и Заповед от 22.12. 2009 г. на Началника на Столична РДНСК, което сочи, че преустановеното строителство за периода от 22.12.2009 г. до 07.04.2011 г. е в резултат на незаконосъобразен административен акт. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ отм. административен акт.

За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган.

В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения административен акт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ не са на лице.

Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на два от елементите на фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед №ДК-10-137/02.12.2009 г. Не е налице причинена имуществена вреда, която да в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

На първо място в случая, връзката между претендираната вреда и незаконосъобразния акт е опосредена от необходимостта да бъде издадено разрешение за ползване на обекта, каквото не е издадено към момента на постановяване на решението от първоинстанционния съд.

На второ място не са установени по безспорен и категоричен начин и претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. В случая не е доказана вредата, както по основание, така и по размер, предвид претенцията пропуснатите ползи да са в резултат от неосъществени наемни правоотношения.

Намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно за да се приеме, че тези вреди са доказани. Липсват каквито и да е доказателства, че лицето е имало намерение да се сключат договори за наем и това не е могло да стане поради забавяне на строителството. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1326/ 06.03. 2015 г., постановено по адм. дело № 11468 / 2011 г. по описа на Административен съд София - град.