Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. С. К. против Решение № 2930/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12116/ 2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С жалбата се посочва, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Посочва се, че съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закон за отговорността и общините за вреди и това обуславя уважаване на исковите претенции. Излага се аргумент за необоснованост на съдебното решение, поради противоречие в неговите мотиви. На база изложените доводи се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.

Касационният жалбоподател А. К. в съдебно заседание, чрез адв. Т. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и за постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

Ответникът - Министертво на външните работи (МВнР), чрез главен юрисконсулт Й. оспорва касационната жалба и моли за приемането й за неоснователна предвид на това, че тя не кореспондира с приложените по делото доказателства и действащата съдебна практика. Счита се за правилно прието от АССГ, че касаторът не е присъствал в процесния период в приемащата държава и не е осъществявал своите посланически функции, поради което не е настъпила реална вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 8 от Наредба за командировъчните средства, при задграничен мандат тези командировъчни средства могат да се изплащат само когато командированото лице не отсъства от приемащата държава и изпълнява своите функции. Посочва се, че съдът, постановил обжалваното решение не е обсъдил Заповед № 394/ 29.06.2011 г. на Министъра на външните работи. Моли да се постанови решение, с което се потвърди решението, постановено...