Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Х. Б., чрез адв. Д.А. против решение по адм. д.№ 9255/2015 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението като неправилно, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК поради необоснованост, материална незаконосъобразно и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са отчетени обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 2 от Закон за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) и решението е немотивирано. При издаване на заповедта не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани всички относими доказателства. Съдът не е изследвал въпроса за пребиваване в Европейски съюз за посочения период. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна директорът на дирекция „Миграция” не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 7790/ 11.12.2015 г. по адм. д.№ 9255/2015 г. по описа на АС-София-град е отхвърлена жалбата на Х. Б., гражданин на Турция, с разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б., срещу заповед УРИ 5364з-2927/24.06.2015 г. издадена от ВПД директор на Дирекция „Миграция“ в МВР, с която на основание чл. 40, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ му е отнето правото на постоянно пребиваване в РБ и на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ му е определен 30 дневен срок за доброволно напускане на страната. Първоинстанцинният съд е приел от фактическа страна, че Х. Б., гражданин на Турция, въз основа на молба вх. № 2016/14.05.2015 г. е поискал да му бъде издадена карта на постоянно пребиваващ в Р. Б. чужденец, поради изтичане на предходния издаден...