О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1411

Гр.София, 26.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.693 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.436/10.01.24 по ч. г.д.№.11467/23 на СГС, ІІ В състав, е потвърдено разпореждане №.84823/7.07.23 по г. д.№.61591/22 на СРС, 28с., с което на основание чл.129 ал.3 ГПК е върната подадената от В. Л. П. искова молба вх.№.245968/14.11.22 поради неотстраняване на нередовност - неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса.

Постъпила е частна касационна жалба В. Л. П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че предявената претенция за неимуществени вреди, произтичащи от нарушаване на правото на личен и семеен живот на ищеца, закрепено в чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 ХОПЕС, има правното си основание в чл.49 ЗЗД, а не в чл.2в ЗОДОВ - съответно държавната такса по иска е в размера по чл.1 от Тарифата за държавните такси /600лв./, а не в размера по чл.2а от Тарифата /10лв./. Това е така, защото ЕКПЧ не е част от правото на ЕС /ЕС все още не се е присъединил към конвенцията/; съгласно чл.51 пар.1 ХОПЕС разпоредбите на...