О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2629

гр.София, 30.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 703/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на В. П. Й. /ищец/ и на „Юралекс“ ООД, гр.Монтана /ответник/ срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд № 229 от 23.10.2023 г. по гр. д.№ 204/ 2023 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр. д.№ 422/ 2022 г. и като краен резултат „Юралекс“ ООД е осъдено на основание чл.200 КТ да заплати на В. Й. 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 11.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството.

Ищецът В. Й. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв до 80 000 лв. Тъй като няма съмнение по валидността на въззивното решение, то е влязло в сила частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Ответникът „Юралекс“ ООД обжалва въззивното решение в осъдителната му част. Като основание за допускането му до касационен контрол формулира правни въпроси, измежду които и питането „Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението по общественото осигуряване?“.

Съдът намира жалбите за допустими, но за произнасяне по исканията на страните за допускане на касационното обжалване е налице привременна пречка.

За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че ищецът В. Й. се намирал в трудови правоотношения с ответната страна „Юралекс“ ООД от 27.03.2019 г. На 11.11.2020 г. ищецът бил на работа и малко преди 17.00 ч. паднал в близост до камион, който бил в процес на разтоварване. При падането получил фрактура на десния ацетабулум, фрактура на горния и долния клон на пубисната кост в дясно и фрактура на процесус артикуларис на пети лумбален прешлен. С разпореждане № 5104-11-3/ 22.02.2021 г. по чл.60 ал.1 КСО било прието, че злополуката е трудова. С експертно заключение № 93001 от 216/ 14.11.2022 г. (ТЕЛК) на ищеца била призната 40% трайно намалена работоспособност вследствие уврежданията от злополуката, като той е бил в отпуск по болест поради същата злополука до месец април 2022 г. При тези фактически констатации от правна страна въззивният съд приел, че искът е доказан по основание. Настъпилите вреди и причинната връзка със злополуката, били установени от заключението на медицинската експертиза, приета по делото и от експертното решение на ТЕЛК. За определяне на размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД съдът отчел, че ищецът е получил три средни телесни повреди вследствие, продължителността на престоя му в болница, необходимостта от помощ в осъществяване на ежедневните си нужди, изпитваните болки както по време получаване на травмата, така и след нея, бъдещите неблагоприятни последици и счел, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 30 000 лева. За неоснователно намерил възражението на ответника, че от присъденото обезщетение следва да се приспадне изплатеното обезщетение от обществено осигуряване. Приел, че обезщетението за неимуществени вреди следвало да компенсира причинените болки и страдания. Това обезщетение било различно и нямало връзка с обезщетението по обществено осигуряване, което компенсирало загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.

Предвид тези мотиви на въззивния съд, в обжалваното решение той е дал правно разрешение на поставения от касатора – ответник материалноправен въпрос „Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението по общественото осигуряване?“, като му е дал отрицателен отговор. Този въпрос по естеството си не се различава от въпроса „При присъждане на обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е съдът да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200 ал.3 КТ?“, по разрешаването на който е налице противоречива практика на отделни състави на ВКС. За преодоляването на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2023 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени, преди произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване. В същото тълкувателно решение е изяснено, че при спиране на производството на това основание, определението на касационната инстанция не подлежи на обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д.№ 703/ 2024 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/ 2023 г., ОСГК, ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: