О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3048
София, 17.06.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 752 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И., чрез адв. Б. против решение № 108/30.10.2023 г. по в. гр. д. № 167/2023 г. на Окръжен съд Търговище, с което като е отменено решение № 214 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 1461/2022 г. на Районен съд Търговище, са отхвърлени предявените от касатора против Детска градина №9 „Приказка“ – [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.69, ал.1 КТ и чл. 68, ал.5 КТ и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 КТ следните въпроси: 1/ След изтичане на срока на трудовия договор - на 14.09.2021 г. и без изрична договореност относно срока на договора, налице ли е хипотезата на чл.69, ал.1 КТ; 2/ Следва ли сключен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ в нарушение на чл.68, ал.4 КТ да се смята за сключен за неопределено време. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 1504 от 3.10.2005 г. по гр. д. № 1049/2003 г. на III г. о., решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 421/2020 г. на IV г. о., решение № 135 от 8.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV г. о., решение № 156 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г. на III г. о., които са постановени по приложението на чл.69, ал.1 КТ. По втория въпрос се поддържа противоречие със съдебната практика на ВКС – решение № 360 от 8.10.2012 г. по гр. д. № 1491/2011 г. на IV г. о.решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. на IV г. о., както и на две определения по чл.288 ГПК /конкретно посочени в изложението/, които обаче нямат характер на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Насрещната страна по жалбата – Детска градина №9 „Приказка“ – [населено място], чрез адв. И., е депозирала отговор, в който е изложено становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
За да отмени първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните на общото основание на чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. За да достигне до този извод, съдът е приел за установени следните факти и обстоятелства: трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание срочен трудов договор № 337/18.08.2021 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1, т.1 КТ и ПМС № 331/26.11.2020 г., Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 25.01.2019 г. и проект BG05М2ОР001-3.005-004 „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, в полза на работодателя, със срок на договора до 14.09.2021 г.; с допълнително споразумение № 356/09.09.2021 г. към трудовия договор, считано от 15.09.2021 г., е изменено трудовото правоотношение в частта относно допълнителните възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, както и относно срока на договора, като е продължен до 14.09.2022 г.; с второ допълнително споразумение под № 255/28.02.2022 г., на основание чл.118, ал.3 КТ, чл.259, ал.1 ЗПУО и във връзка с Наредба № 4/2017 г., ПМС № 331/26.11.2020 г. в изпълнение на чл.48, ал.4 от Указания за изпълнение на дейностите по посочения проект, във вр. чл.28, ал.1, т.2 от К. и ВПРЗ за 2021 г., действащи в ДГ №9 „Приказка“, считано от 01.02.2022 г. г., страните са изменили трудовото правоотношение в частта относно размера на основното месечно възнаграждение в посока неговото увеличение, като е посочено, че допълнителното споразумение е за неопределен срок; с последното допълнително споразумение № 355/27.04.2022 г. към трудовия договор, на основание чл.119 КТ, Наредба № 4/2017 г., ПМС № 331/26.11.2020 г. и чл.28, ал.1, т.2 от Анекс Д01-44/4.04.2022 г. към К., във връзка с изпълнение на дейностите по проекта, за сметка на който са и дължимите възнаграждения, страните отново са изменили основното месечно трудово възнаграждение в посока неговото увеличение, като е посочено, че това изменение е за неопределен срок; със заповед № 469/14.09.2022 г. на директора на ДГ № 9 „Приказка“ трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок, считано от 15.09.2022 г.; с нормата на чл.192, ал.1 ЗПУО е предвидено изискване детските градини да приемат деца със специални образователни потребности, като в една група може да се обучават до 3 деца с такива потребности; лицата, работещи на длъжност „помощник на учителя“, се назначават именно във връзка с изискването на чл.192, ал.1 ЗПУО, като финансирането на тези работни места се осъществява по проект BG05М2ОР001-3.005-004 „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, а трудовите договори с тях са срочни; през учебната 2021/2022 г. броят на децата със специални потребности, записани н четвърта група е бил 4 и именно затова е предвидена и длъжността, заемана от ищцата, докато през учебната 2022/2023 г. e записано за обучение само едно дете, поради което не се предвижда бройка за длъжността „помощник на учителя“. При тези данни и като е съобразил, че разпоредбата на чл.118, ал.3 КТ урежда хипотеза на изменение на трудовото правоотношение, относно размера на договореното трудовото възнаграждение, въззивният съд е приел, че такова изменение е сторено с допълнително споразумение от 09.09.2021, с което освен срока на договора, е изменено и трудовото възнаграждение, както и с допълнителното споразумение от 28.02.2021 г. Съобразявайки, че нормата на чл.119 КТ урежда общата хипотеза на изменение на трудов договор както по отношение на задължителните, така и на факултативните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и това изменение може да е както за определено, така и за неопределено време, то такова изменение е допустимо само при постигнато съгласие на насрещните страни и в писмена форма, съдът е приел, че с допълнителното споразумение от 27.04.2022 г., макар и да е изписано основанието на чл.119 КТ, е изменен единствено размера на трудовото възнаграждение на ищцата, като това изменение, съгласно т.8 от споразумението, е за неопределен срок. За да достигне до този извод са взети предвид изложените в споразумението мотиви, а именно, че изменението е във връзка с чл.28, ал.1, т.2 от Анекс Д 01-44/4.04.2022 г. към К. във връзка с изпълнение на дейностите по Проект BG05М2ОР001-3.005-004 „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, според която норма за работниците и служителите от непедагогическия персонал, членове на синдикатите, при нормална продължителност на работното време се определят следните минимални основни месечни работни заплати – за длъжностите „помощник-готвач“ и „помощник-възпитател“ и др. подобни на тях длъжности – не по. малко от 105% от минималната работна заплата. Ето защо, независимо, че в споразумението цифром е посочен текста на чл.119 КТ, съдът е приел, че то очевидно се отнася не до срока на трудовия договор, а до размера на определеното на ищцата трудово възнаграждение, като в подкрепа на този извод е преценил и подадените от работодателя до НАП уведомления по реда на чл.62 КТ, с които последният е заявил сключването на трудовия договор, впоследствие изменението на същия по отношение на срока – до 14.09.2022 г. и прекратяването на трудовото правоотношение. Като е съобразил подадените от работодателя уведомления във връзка с трудовото правоотношение с ищцата, както и факта, че работодателят подава уведомления в конкретно предвидени в закона хипотези, а именно: при сключване на договор, при промяна на длъжността и/или срокът на договора, при издаване на постановление по реда на чл.405а КТ, при промяна на работното място на лицето в друго населено място, освен в случаите на командироване и при прекратяване на трудовия договор, но не и при изменение на трудовия договор относно размера на трудовото възнаграждение, въззивният съд е достигнал до извод, че с допълнителното споразумение от 27.04.2022 г. към сключения срочен трудов договор от 09.09.2021 г., страните не са изменили срока на договора и не са преминали към трудово правоотношение за неопределено време, т. е. след като правоотношението е срочно - до 14.09.2022 г., то използваното от работодателя основание за неговото прекратяване – чл.325, ал.1, т.3 КТ е законосъобразно.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в случая не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по този въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Касационният съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В конкретния случай формулираните от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете. Въззивният съд не се е произнасял нито по въпроса дали сключеният на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ срочен трудов договор между страните, е сключен в нарушение на чл.68, ал.4 КТ и поради това следва да се счита за сключен за неопределено време съгласно чл.68, ал.5 КТ, нито по въпроса налице ли са били предпоставките, посочени в чл.69, ал.1 КТ за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време, тъй като такива твърдения и доводи за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение на използваното от работодателя основание на чл.325, ал.1, т.3 КТ, не са наведени от ищцата в исковата молба. Тези доводи са наведени за първи път в касационната жалба и изложението, а не както касатора твърди – пред първоинстанционния съд, поради което въззивният съд не се е произнасял по тях. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, доводите на ищцата за незаконност на уволнението на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ са, че сключеният между страните срочен трудов договор – със срок до 14.09.2022 г. е изменен в такъв за неопределен срок с допълнителното споразумение от 28.02.2022 г., като тази уговорка е препотвърдена и с последващото допълнително споразумение от 27.04.2022 г. В трайната практика на ВКС се приема, че доколкото с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът – работник или служител, отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова в исковата молба ищецът трябва да посочи всички факти и обстоятелства, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, тъй като в противен случай би допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушаване на диспозитивното начало. За пълнота на изложението следва да посочи, че процесният срочен трудов договор, не е сключен в нарушение на изискванията по чл.68, ал.4 КТ, тъй като видно от съдържанието му, в него надлежно са изложени конкретните обективни причини /обстоятелствата/, обуславящи срочността му, които безспорно касаят задълженията на ищцата за длъжността „помощник на учителя“, т. е. мотивирано е изключението по смисъла на чл.68, ал.4 КТ, чиято легална дефиниция е дадена в §1, т.8 от ДР на КТ.
Липсата на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглежда сочения от касатора допълнителен селективен критерий.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, което е в размер на 1 200 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108/30.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 167/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. Б. Б., да заплати на Детска градина №9 „Приказка“ – [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.2, ап.20 – адв. С. И., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 200,00 лв. – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: