О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2357
Гр. София, 15.05.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №843/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П. и А. М. С. срещу решение №219/20.11.2023г, постановено по в. гр. д. № 280/2023г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което предявените от тях искове са отхвърлени. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че на практика Апелативният съд е преповторил в решението си втората КСМЕ и безкритично е кредитирал показанията на свидетелката Н. С., която е дългогодишен служител при ответниците по делото. Моли се жалбата да бъде допусната да касационно обжалване, след което решението да бъде отменено като неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове за заплащане на обезщетение в полза на двамата родители бъдат уважени като основателни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани десет материалноправни и процесуални въпроса, по които според касаторите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат обуславящо за изхода на спора значение. Във връзка с първия поставен въпрос: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано, и на тази база да обоснове...