Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. М. от [населено място], чрез пълномощника адв. Р. Н. против решение № 20/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 103/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПЕО 27/09.03.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 16, протокол № 01014/13.01.2015 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт в съответната част. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отхвърлена жалбата на М. С. М. против решение № ПЕО 27/09.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 16, протокол № 01014/13.01.2015 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

За да постанови този акт съдът е приел, че спорът по делото е...