Производството е по чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 255 от 06.02.2013 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 1477 по описа на същия съд за 2012 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 161106003/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с Решение № 392/11.04.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Трансметалгруп-1" ЕООД със седалище в гр. П. и адрес на управление ул."Розова долина" №17, ЕИК по Булстат: 115782120, представлявано от И. А. Ф., са установени следните данъчни задължения: по Закона за данък върху добавената стойност - ДДС за внасяне в общ размер 409450,30 лв., ведно с лихви от 169056,94 лв.; по Закона за корпоративното подоходно облагане - допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 204725,15 лв. с лихва от 63 494,13 лв., и за 2009 г. - в размер на 112786,02 лв. с лихва от 25134,65 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Според касационния жалбоподател Съдът неправилно е приел, че са налице условия за признаване на реално извъшени доставки към жалбоподателя от посочените доставчици, като излага подробни съображения. Касаторът намира съдебния акт за неправилен и в частта, в която е отменен РА относно установения корпоративен данък като следствие от отмяната на констатациите по ЗДДС. Изразява несъгласие с отмяната на начислените лихви върху авансови вноски за корпоративен данък. Изрично оспорва решението и в частта за разноските, като изтъква, че своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното...