Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Д. Д. от гр. С. чрез процесуален представител адв. И. Ц. от САК против решение 20.12.2010 г. по адм. дело № 436/2007 г. постановено от Софийски градски състав, ІІІ „в” състав. Твърди се, че решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо №1194р-21-01/06/03.01.07г. на Кмета на Столична община, с което е прието, че искането им за отмяна на отчуждаването за имот пл.№ 639 кв.27 гр.Н. И., кв.Курило с вх.№ РД.97-007666/23.11.1998г. е подадено след преклузивния срок по параграф 2 от ПЗР на ЗОСОИ във връзка с чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е неправилно. В жалбата са развити подробни съображения по доводите за отмяна включително, че съдът е излязъл извън определеното от жалбоподателя искане за реституция на имота е чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ и неправилно е квалифицирал реституционната претенция като такава по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ , ЗС ЗДИ и др, поради което е приел, че реституционното искане е направено извън определения от закона срок. Претендира обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество.

Ответника - Кмета на Столична община, чрез процесуален представител изразява становище, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен, съобразен с представените по делото доказателства, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на ІV-то отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество...