Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Б. от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител срещу решение № 4521 от 21. 10.2011 г., постановено по адм. дело № 642 от 2011 г. по описа на Административния съд – София град.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.

Ответникът – полицейски орган при 04 –то Районно управление „Полиция”- СДВР не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Борисова е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 040093 от 11.01.2011 г., постановена на основание чл. 63 ал. 1 т.1 ЗМВР от служител – оперативен работник при 04 РУП – СДВР, в качеството му на полицейски орган.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението...