Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от „Б”ЕООД за данъчни периоди 01.02.2002 г. - 28.02.2004 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, иска се отмяна и връщане за ново разглеждане или, ако касационната инстанция приеме, че е неправилно и необосновано, да се произнесе по същество, като да бъде прогласен за нищожен обжалвания акт или да бъде отменен обжалвания ревизионен акт в частта, с която не се признава право на данъчен кредит. Излага подробни съображения за нищожност на РА, тъй като не са били налице основание по чл.155, ал.4 ДОПК за връщане на преписката за нова ревизия. Счита, че съдът не е съобразил задължителните указания на ВАС и отново е постановил решението си като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа тезата, че тъй като едноличния собственик на капитала е починал и няма данни единствения наследник да е приел наследството, в случая се касае за несъбиране на доказателства, които фактически не могат да бъдат събрани от никого. Позовава се на решението по делото „Б”АД срещу Балгария. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”ЕООД против РА № 154/24.07.2006г. и от коя дата. Въз основа на събраните доказателства, съдът следва да направи обоснован извод дали към датата на постановяване на решение №2098/24.10.2006г. директорът на дирекция „ОУИ” е разполагал с компетентност да се произнесе по подадената жалба против РА №154/24.07.2006г. и в коя хипотеза – по чл.156, ал.7 ДОПК или по чл.156, ал.6 ДОПК, като във втория случай следва да прецени дали отмяната на вече мълчаливо потвърден ревизионен акт в хипотезата на чл.156, ал.4 ДОПК е допустима.

При новото разглеждане на делото Административен съд София–град е изпълнил указанията...