С решение от 1 7.02.2005 г. по адм. д. № 1207

от 2004 г. Софийският градски съд е отменил решение № 86 от 25.02.2004 г. на главния директор на СУ “Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 4504132865 от 24.01.2003 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на Ж. К. Р. от София е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и същевременно е върнал преписката на пенсионния орган за ново разглеждане.

Против това решение на градският съд СУ “Социално осигуряване” е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.

В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Градският съд, за да отмени отказа на пенсионния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. К. Р., е приел, че по делото липсвали доказателства за съществуването на трудово правоотношение между същия и “Мебел - Рустик”, АД - София след съдебното решение за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност на 29.11.2002 г., поради което е налице прекратяване на осигуряването, независимо от липсата на такъв документ към заявлението за отпускане на пенсията. Това становище на градския съд е неправилно. Разпоредбата на чл. 94 КСО предвижда пенсиите за осигурителен стаж и възраст да се отпускат след прекратяване на осигуряването. Следователно, работникът или служителят е длъжен да представи на съответните органи писмен акт за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да реализира правата си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е разпоредбата на чл. 2, т. 1 НПОС, която изисква към заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен...