Образувано е по касационна жалба, подадена от "Грация 97" ООД - гр. Д., против решение № 91 от 14.02.2008 г., постановено по адм. дело № 2046 от 2006 г. на Варненския окръжен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 08-00-213 от 28.03.2006 г., потвърден с решение № 322-А от 06.06.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. В..

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като съдът е възприел безкритично твърденията на органа по приходите, които не са обосновани с нито едно доказателство. Счита също така, че има противоречие между мотивите на съдебното решение и приетото от съда, който от една страна кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно, според което няма укрити приходи, а от друга страна приема и констатациите в РА. По подробни съображения в този смисъл моли решението да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваният РА.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Грация-97" ООД - гр. Д., против РА № 08-00-213 от 28.03.2006 г. на ТДД - гр. Д., потвърден с решение № 322-А от 06.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В., с който за периода 2003-2004 г. са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 44 ЗКПО, както и по ЗДДС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при извършването на ревизията е констатирано, че не е създадена възможност за последващ контрол между продадените количества стоки и вложените такива в ремонтите и тяхното изписване в разходите на дружеството. Приел е за законосъобразни изводите на данъчните органи за неотчетени приходи, тъй като не е доказан произходът на средствата, осчетоводени като приход в касата на дружеството. Посочил е, че липсата на достоверна дата по договорите препятства възможността чрез тези договори да бъде доказано, че тези средства са заемни такива. Посочил е също, че в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства за отчетните 2003 и 2004 г. във връзка със спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Валутния закон, която разпоредба въвежда задължение за местните физически лица да отчитат ежегодно до 31 март пред БНБ чрез статистически форми вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити, ако сборът на тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лв. към 31 декември на предходната календарна година. Предвид това е приел, че правилно органът по приходите след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК на основание чл. 122, ал. 4 ДОПК е определил данъчната основа за облагане с корпоративен данък и с ДДС за проверяваните данъчни периоди. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК

органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; 3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; 6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; 7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В конкретния случай, за да премине към този ред на облагане, органът по приходите се е позовал на основанието на т. 2, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи, като е обосновал този си извод с констатираното по време на ревизията, че по дебита на с/ка 501 "Каса" и по кредита на счетоводна с/ка 159 "Други заеми" са отчетени предоставени суми от физическите лица Г. Г. П. и П. Г. П. за 2003 г. общо в размер на 108 000,00 лв., а за 2004 г. - общо в размер на 44 000,00 лева. С цел изясняване произхода на средствата са били извършени насрещни проверки на физическите лица, при които е констатирано, че източник на предоставените средства е договор за заем с лицето М. К., живуща в Германия, сключен на 10.04.2003 г. за сумата 170 000,00 лева. Сумата се е ползвала равномерно от двамата съдружници, които са съпрузи. В отговор на искане за извършване на действия и предоставяне на сведения от други контролни органи за преминаването на лицето М. С. К. през ГКПП на Р. Б. е установено, че това лице е преминало границата на България с влизане на 10.09.2003 и излизане на 16.09.2003 година. От установеното, че договорът за заем е с дата 10.04.2003 г., а разписката с дата 12.04.2003 г., мястото на сключване е гр. Д., също така и че не са представени документи, доказващи деклариране пред митническите органи на левове и чуждестранна валута в наличност и спазване на определените изисквания на чл. 11 от Валутния закон и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 10 на Министерството на финансите за износа и вноса на левове и чуждестранна валута…, са направени изводи, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, както и че източниците на формиране на собствен капитал не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период, т. е. обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 7 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка съдът неправилно приема, че обжалваният РА е законосъобразен. Това е така, тъй като констатациите на органа по приходите не водят до извод за наличие на горните обстоятелства и не се подкрепят от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. В случая, за да стигне до извод за укрити приходи, ревизиращият орган се е позовал на това, че при прегледа на счетоводната документация е установено, че не е създадена възможност за последващ контрол между продадените количества стоки и вложените такива в ремонтите и тяхното изписване. Основателен е доводът в тази част, че първоинстанционният съд съвсем безкритично е възприел това твърдение на органа по приходите, което не е подкрепено с нито едно доказателство. Напротив, от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета неоспорена в производството, е видно, че счетоводството на дружеството е водено редовно при спазване на принципите, посочени в чл. 4 от ЗСч, както и че дружеството е прилагало НСС при определяне на формата на счетоводство и при съставяне на годишните счетоводни отчети. Съгласно изискванията на чл. 22 от ЗСч се е извършвала инвентаризация на наличните активи - стоки, в края на всеки отчетен период. Съгласно НСС 2 - т. 9.2, е извършвано изписване на продадените стоки по препоръчителния метод на средно претеглена цена в края на всеки отчетен период. Дружеството е декларирало стойностно резултатите от търговската си дейност, като е депозирало в ТДД - гр. Д., годишни данъчни декларации и всички документи, които съответстват на вписванията по всяка отделна счетоводна сметка. Освен това вещото лице е посочило, че от представения опис към обжалвания РА и констатациите към него е видно, че данъчният орган също не е констатирал продажба на укрити стоки или липса на стоки при извършената инвентаризация по време на ревизията. Това заключение не е било оспорено от ответната страна, не е било изявено несъгласие с него и не е била поискана тройна експертиза, поради което и съдът правилно го е кредитирал като обосновано и компетентно, независимо от крайния резултат, до който е стигнал. Предвид това следва да се приемат за опровергани констатациите в РА за това, че счетоводната документация на дружеството не създава възможност за последващ контрол между

продадените количества стоки и вложените такива в ремонтите и тяхното изписване от дружеството. Не дава основание да се приеме наличието на укрит приход и това, че съдружниците са внесли в дружеството заемни средства, които са с неустановен произход. Поначало, както Върховният административен съд приема в някои свои решения, невъзможността на физическото лице да докаже произхода на своите средства, които то е предоставило в заем на дружеството, би имала значение само с оглед неговите задължения към фиска, но не и тези на дружеството. В случая е безспорно доказано, че дружеството правилно е осчетоводило внесените от двамата съдружници средства, които е отнесло към с/ки 501 "Каса" и 159 "Други заеми". Освен това в случая е установен и произходът на средствата с оглед представената още в административното производство декларация от самото лице заемодател М. К., обясняваща начина на сключване на договора за заем и подписването му. В тази част основателни са възраженията на касатора, че неспазването на Валутния закон от страна на лицата, предоставили заемните средства на дружеството, е обстоятелство, което е неотносимо към спора. Освен това с никакви констатации не е обоснован и изводът на органа по приходите за наличие на основанието на т. 3 от ал. 1 на чл. 122 ДОПК - използвани в счетоводството неистински или с невярно съдържание документи. Не се сочи кои са тези документи и ако за такива се считат договорът за заем и разписките по него, то тези документи, както правилно се възразява от касатора, не са вписани в счетоводните книги, не са представени в счетоводството и не касаят финансирането на дейността на дружеството. Тези документи не са част от счетоводството на жалбоподателя, те не са удостоверителни документи и не такива документи е имал предвид законодателят, изброявайки обстоятелствата по чл. 122 ДОПК. Неподкрепен с никакви доказателства е и изводът на органа по приходите за наличие на основанието по т. 7 от ал. 1 на чл. 122 ДОПК. В тази насока не са представени нито справки, нито пък са извършени изчисления за установяване на несъответствието между приходи и доходи и имущественото състояние на ревизирания данъчен субект. Вследствие на това издаденият ревизионен акт се явява незаконосъобразен и необоснован, тъй като органът по приходите не е имал основание да приложи реда по чл. 122 ДОПК за определяне на данъка на ревизираното дружество. Внесените от съдружниците суми не могат да се третират като приход на дружеството и не могат да служат като основа за облагане.

Като не е съобразил изложеното, Варненският окръжен съд е постановил неправилно съдебно решение, в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Същото следва да бъде отменено. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна. Налице са условията за постановяване на решение по същество, с което да се отмени обжалваният акт.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ

№ 91 от 14.02.2008 г., постановено по адм. дело № 2046 от 2006 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Грация 97" ООД - гр. Д., против РА № 08-00-213 от 28.03.2006 г., потвърден в обжалваната част с решение № 322-А от 06.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

РА № 08-00-213 от 28.03.2006 г., потвърден в обжалваната част с решение № 322-А от 06.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП, с който на "Грация 97" ООД - гр. Д., са определени задължения по ЗКПО и ЗДДС за данъчните периоди 2003 и 2004 г. и съответните лихви.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ А. Д.

В.О.