Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция „О”ЕООД гр. В., жк”В. В.”, бл.401, вх.3, ет.7 ап.72, представлявано от С. И. Н., е отменен Ревизионен акт /РА/ №030902584/14.04.2010г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №405/17.06.2010г. на директора на дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество е определено задължение за корпоративен данък за 2006г. в размер на 13 049,99лв. главница и 5 435,47лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл.209 т.3 АПК, изразяващи се в следното : необосновано съдът приел, че постъпилите по сметка „К”ЕООД гр. В. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното:

С РА е прието, че установената сума в размер на 87 000лв., постъпила през 2006г. по счетоводни сметки на дружеството представлява приходи от неотчетени продажби, поради което върху тази данъчна основа по особения ред на чл.122 ДОПК, са определени процесните данъчни задължения.

За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е водило редовно счетоводство, в което въз основа на първични счетоводни документи е отразено постъпването на сумата като заети средства от страна на едноличния собственик на капитала, като за самото ревизирано лице произходът на тези средства е доказан и е без значение недоказаният произход на средствата за физическото лице-собственик. Изводът за даване на сумите на заем е подкрепен от обстоятелството, че част от тях са върнати на собственика на капитала през 2007г. и...