О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1368

гр. София, 27.05.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

З. Х.

изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 521 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. Б., представлявана от адв. П. С., срещу определение № 149 от 24.01.2024г. по т. д. № 2059/23г. на ВКС, ТК, II т. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 4375 от 07.08.2023г. по в. гр. д. № 5218/2022г. на Софийски градски съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на действащите съдопроизводствени правила и принципи. Сочи, че районният съд е приел като подсъден и подведомствен спора, определил го е като гражданско правен и е постановил валиден съдебен акт и въззивната инстанция отново е разгледала спора като гражданско правен. Поради това намира за необоснован подхода на състава на касационната инстанция, който е променил квалификацията на спора и е определил, че делото е с търговски характер. Поддържа, че редът за разглеждане на търговски спорове е ясно разписан в Глава тридесет и втора на ГПК, където е определена подведомствеността на тези спорове на окръжен съд, и в този смисъл, дори да се приеме, че спорът е търговски, то съобразно правомощията си касационната инстанция е следвало да обезсили постановените съдебни решения и да изпрати делото по подведомственост на компетентния окръжен съд, а не да откаже да го разгледа. Поради това намира, че обжалваното определение е нищожно и издадено в противоречие с в всички процесуални правила и норми. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на ВКС, а ако бъде прието, че делото е търговско, да бъдат обезсилени постановените съдебни решения и делото да бъде изпратено за разглеждане от СГС.

Ответникът „Хигия” ЕАД оспорва частната жалба. Намира за неоснователен довода за нищожност на обжалваното определение поради липса на основания, водещи до такъв порок. Излага съображения за неоснователност и на доводите за допуснати процесуални нарушения. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване два иска с цена съответно 10485.64 лева – цена на доставени стоки от ищеца на ответника, и 3212,67 лева – обезщетение за забавено плащане на цената на същите, като и двете страни са търговци – касаторът е действал в процесните отношения като едноличен търговец, и отношенията между страните произтичат от сделка, която следва да се квалифицира като търговска както по обективен критерий /търговска продажба/, така и по субективен такъв /с оглед търговското качество на страните по нея/. Посочил е, че цената на всеки от исковете под 20 000 лева, поради което постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Изводът на състава на ВКС за недопустимост на касационната жалба е правилен.

Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.

Предмет на предявените по делото искове са вземания на ищеца „Хигия“ ЕАД, произтичащи от трайни търговски отношения с ЕТ „А.-Фарма-К. Б.“, основани на договор от 01.08.2009г., за цена на продадени от ищеца стоки в периода 15.01.2010г. – 04.03.2010г. по 46 фактури на обща стойност 10 485,64 лева и за мораторна лихва върху главница за периода от 06.02.2012г. до 05.02.2015г. в размер на 3212,67 лева. Договорът, от който произтичат вземанията, е сключен между търговци и е свързан с упражняваното от тях занятие. Поради това предявените искове са с предмет право, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК и цената на всеки от исковете – 10 485,64 лева и 3212,67 лева, която е под 20 000 лева, постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Процесуалният ред, по който е разгледано делото – общият исков ред или производството по търговски спорове, е обусловен от определената съобразно цената на иска родова подсъдност на спора и няма отношение към преценката дали делото е търговско по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. С оглед на това са неоснователни изложените от частния жалбоподател доводи за недопустимост на постановените решения с оглед разглеждането на делото от районния съд като първа инстанция.

Доводът на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното определение е неоснователен. В частната жалба не са изложени твърдения, обосноваващи сочения порок на обжалвания съдебен акт, нито такива са констатирани служебно от настоящия състав, като изложените в частната жалба твърдения са относими към правилността на обжалваното определение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на частния жалбоподател разноски не се дължат. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Представеното от ответника извлечение установява извършено по сметка на Адвокатско дружество „Д., П. и Ко“ плащане на сумата 960 лева от трето лице – „Сливентрейд“ ООД на основание фактура № 20838 от 28.02.2024г., в която като получател на услугата – юридически услуги, е посочено същото дружество, а не ответникът в настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 24.01.2024г. по т. д. № 2059/23г. на ВКС, ТК, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: