Докладвано от съдия ЛЮБКА АНДОНОВА.

Делото е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 8.10.2015 г., на основание чл. 128, ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 292 от ГПК.С определение № 564 от 14.9.2015 г по ч. гр. дело № 1013/15 г в производство по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и чл. 274, ал. 3 от ГПК:

Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В съдебната практика се поддържат следните становища:

Според едното становище, обективирано с решение № 254/20.1.2014 г. по гр. дело № 1413/12 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК по така поставения правен въпрос е прието, че Националният осигурителен институт (НОИ) като държавен орган, който по силата на чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност; че предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. Прието е, че не се прилагат общите правила за отговорността за разноски като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Според другото становище в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж...