О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60459

гр. София,16.08.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1915 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Овергаз инк“ АД срещу решение №388 от 12.02.2020 г. по в. т.д.№2728/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №531 от 19.03.2019 г. по т. д.№2563/2017 г. на СГС, с което „Овергаз инк“ АД е осъдено да заплати на „Дексиа България“ ООД на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.14, ал.5 от Договор за доставка на природен газ от 01.12.2015 г., сумата от 4 609 467.90 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по непредявени искове – ищецът последователно е поддържал претенция за заплащане на обезщетение за вреди, като не е предявявал искане за присъждане на неустойка, както са приели двете съдебни инстанции. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли съдът да определи правна квалификация на исковата претенция в противоречие с изложените в исковата молба факти и заявения от ищеца петитум. 2. Задължен ли е съдът на основание чл.20 от ЗЗД да тълкува действителна воля на...