1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3634

София, 17.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3982 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на “Биовет“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от А. И., чрез адв. А. А. и адв. С. С., против въззивно решение № 71 от 5 май 2023 г., постановено по в. гр. д. № 53/2023 г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е потвърдено решение № 751 от 20 ноември 2022 г., постановено по гр. д. № 774/2022 г. по описа на Районен съд Разград, с което на основание чл. 200 КТ дружеството е осъдено да заплати на И. Б. О. сумата 9618,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него в периода 15.04.2019 г.-02.08.2021 г. имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.04.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2022 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на О. сумата 2659,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумите по представените разходооправдателни документи от момента на извършване на съответния разход до датата на предявяване на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че неправилно и противоречиво въззивният съд веднъж е приел, че вземането...